Заподозрян № 1 [bg]

— Работим по твоя случай, Джинкс, но ако искаш да се обърнеш към други, ще те разбера. Дори няма да те таксувам за работните часове до този момент.

— Полицията е безнадежден случай — каза тя.

— Искаш да кажеш, че полицията също е безнадежден случай.

— По същото време преди месец места за правостоящи имаше само на този бар.

— Ако позволиш, ние ще продължим да работим по случая, Джинкс. Ако не постигнем резултати, не ни дължиш нищо.

— Правиш оставането ми в Private неустоимо привлекателно — тя най-после се усмихна и каза: — Трябва да ти призная нещо. Харесвам те, Джак.

Стана ми неловко, защото не бях сигурен как да отговоря на това. Каквото и да имаше предвид — приятелство или нещо повече, — за мен моментът не беше подходящ. Всъщност, беше възможно най-лошият.

— Джинкс, виж сега. Утре сутрин ще напусна хотела.

Тя настръхна, тъй като го прие за безцеремонен отказ от моя страна.

— Обслужването беше ли задоволително?

— Да. Просто трябва вече да се прибера в собствената си къща. Да се върна към живота си.

— Естествено.

Джинкс се изправи и каза:

— Иги, питиетата на господин Морган са за сметка на заведението. Джак, трябва да се обадя на няколко места. Дръж ме в течение, става ли? И се грижи за себе си.

Тя прекоси откритото заведение и влезе вътре, след което аз станах от бара и се прибрах в стаята си. Можех да изброя поне четири или пет причини, поради които точно сега нямах нужда от оплетени любовни отношения. Но нямаше как да отрека колко силно ме привличаше Джинкс. Исках да й помогна толкова, колкото исках да помогна и на себе си.

Ако беше останала на бара още минута, щях да й кажа, че аз също я харесвах.