Корабът на страха

— Когато видя сър Рауф с вързопа, в който според теб е имало труп, той къде го отнесе?

Корбет се обърна. Лейди Аделиша стоеше на прага, лицето й беше покрито, за да се защити от студа. Тя посочи група ябълкови дървета. Корбет поведе всички нататък. Дърветата растяха близо едно до друго, но между тях имаше малко пространство, обрасло с преплетени храсталаци. Корбет забеляза, че в едната част, дълга около ярд и широка почти толкова, храсталаците бяха хилави, сякаш са пораснали неотдавна. Даде заповед на стражите, които носеха лопати, да разкопаят мястото, като отхвърли възраженията на Касълдийн, че земята щяла да е твърда като камък.

— Може и такава да е — с тънка усмивка рече Корбет, — но гробът ще е плитък. Сър Рауф беше стар човек, не ще да е копал надълбоко. И през ум не му е минало, че някой ще дойде в градината му, за да търси онова, което е скрил. Още повече — Корбет посочи с ръка наоколо, — че тази част от градината е покрита от дървета и храсти, почвата няма да е толкова твърда.

Махна на стражите да се приближат.

— Ще получите половин марка[38] — каза той, — ако откриете какво е закопано тук до час.

Възраженията секнаха. Корбет се върна в къщата, нареди лейди Аделиша да бъде задържана в нейната стая. Помоли Ранулф да направи бърз оглед от тавана до избата и освободи отец Уорфелд и Дерош от задължително присъствие, но ги предупреди, че трябва да се върнат преди залез.

След като си тръгнаха, от «Рогатият елен» дойдоха стражите, натоварени със сладкиши, ейл и две покрити блюда от нарязани зеленчуци. Чансън наблюдаваше поднасянето им, а Корбет се върна в стаята на сър Рауф, вече по-топла и по-светла. Седна на кожения стол с висока облегалка срещу писалището и усети резките по дървото под обвитите в кожа подлакътници. Овладя измъчващите го яд и безпокойство и заразглежда счетоводните книги от последните четири години на Деконте. Настоя тътрещият се, вонящ на ейл Лечлейд да му помага. Веднага разбра, че прегледът на книгите ще е лесна работа. Деконте се оказа не само търговец, но и опитен писар. Счетоводните книги бяха написани подредено и систематично по четиримесечия — приходи и разходи. Корбет бързо доби представа за обхвата на търговските сделки на сър Рауф: овце, вълна, кожи и пергамент, вино от Гаскония, зърно, дървен материал и кожи от Прибалтика, както и заеми на отделни лица и групи хора, в това число краля и видни придворни. Въпреки богатството си, Деконте беше изключително пестелив, дори към собствената си съпруга, на която бяха давани нищожни суми. Вниманието на Корбет привлякоха няколко разхода, представляващи суми, изпратени по доверени търговци на неназовани лица в пристанищата на Ено, Фландрия и Брабант. За тези разходи нямаше обяснение, нямаше такова и за щедрия приход срещу тях — a certis navibus, от някои кораби — така гласеше бележката. Корбет се усмихна на себе си. Много месеци беше работил в Хазната в Уестминстър, при регистъра на приходите, под нищо не пропускащото око на Уолтър Лангтън, епископ на Ковънтри и Личфийлд, ковчежник на Едуард I: в няколко счетоводни сметки, получени от Короната, той се беше натъквал на подобни записки. В действителност Деконте, както и други влиятелни търговци в Лондон и Бристол имаше своя принос към пиратството, тайно даваше пари на бойни кораби в замяна на процент от тяхната печалба, а Короната си затваряше очите. Да не би пък Касълдийн да имаше право? Дали «Ярост» не беше едно от вложенията на Деконте? Нали в края на краищата сър Рауф беше от Кентърбъри, също като Блексток и неговия полубрат?