Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Никога няма да мога да ви се отплатя — отвърна й той, без да сваля очите си от Трам. — Но ще направя всичко, което ми е по силите за вас. Каквото и да е. — Тогава си спомни подхвърленото от нея за цената и своето обещание. Коленичил пред Трам, сега той беше още по-уверен отпреди, но все пак не му беше лесно да я погледне в очите. — Каквото и да е. Стига от него да не пострада селото или някой от приятелите ми.
Моарейн махна пренебрежително с ръка.
— Е, ако смяташ, че е толкова необходимо. Все едно, бих искала да поговорим някога. Несъмнено ще напуснете заедно с нас, така че ще имаме достатъчно време за разговори.
— Да напуснем! — възкликна той и тромаво се изправи. — Толкова ли е страшно наистина? Всички в селото са готови да започнат възстановяването. Ние тук, в Две реки, сме свикнали на уседнал живот. Никой не напуска.
— Ранд…
— И къде ще отидем? Падан Фейн каза, че времето е също толкова лошо навсякъде. Той… той е… амбулантът. Тролоците… — Ранд преглътна, съжалявайки, че е чул думите на Том Мерилин за това с какво се хранят тролоците. — Единственото, което ми се струва, че можем да сторим, е да си останем на нашата земя, тук, в Две реки, и да оправим нещата както си бяха. Имаме засято зърно, пък и скоро ще се затопли достатъчно, за да можем да острижем овцете. Не знам кой е започнал тези приказки за заминаване — обзалагам се, че е някой от Коплинови — но който и да е бил…
— Овчарче — прекъсна го Лан, — говориш, когато си длъжен да слушаш.
Момъкът примигна. Разбра, че е започнал да пелтечи и да дрънка глупости, когато тя се беше опитала да му заговори. Когато една Айез Седай му беше заговорила. Поколеба се какво трябва да каже, как да й се извини, но докато я гледаше умислен, Моарейн само му се усмихна.
— Разбирам чувствата ти, Ранд — каза тя и той изпита неудобство от чувството, че наистина го разбира. — Не мисли повече за това. — Устните й се присвиха и тя поклати глава. — Виждам, че се изразих неправилно. Предполагам, че първо трябваше да си почина, и тогава да го обсъдим. Този, който ще замине, си самият ти, Ранд. Ти трябва да заминеш оттук, заради цялото село.
— Аз? — възкликна той. — Аз? Защо трябва да заминавам? Нищо не разбирам. Не искам да ходя никъде.
Стражникът изгледа Ранд и на младежа му се стори, че отново го претегля на невидимите си везни.
— Не знаеш ли — заговори му внезапно Лан, — че някои от къщите не бяха нападнати?
— Половината село е в пепелища — възрази той, но Стражникът го прекъсна с жест.
— Някои от домовете бяха само подпалени, за да се предизвика суматоха. След това тролоците ги изоставиха, без да обръщат никакво внимание на обитателите им. Пострадали са само тези, които са се изпречили на пътя им. Повечето хора, дошли от фермите, дори не знаеха за бедата, сполетяла селото, преди да дойдат и да видят с очите си.
— Чух вече за Дарл Коплин, дето питал кога ще почва Празникът — отвърна бавно Ранд. — Предполагам, че просто не го е осъзнал.
— Всъщност нападнатите ферми са само две — продължи Лан. — Вашата и още една. Заради Бел Тин всички обитатели на втората ферма вече бяха в селото. Много хора оцеляха заради това, че мърдраалът не е знаел нищо за местните обичаи. Празникът и Зимната нощ направиха задачата му почти невъзможна, но той не е знаел за това.
Ранд погледна Моарейн, но тя не каза нищо, само го гледаше.
— Нашата ферма и чия друга? — попита най-сетне той.
— Айбара — отвърна Лан. — Тук, в Емондово поле, удариха най-напред ковачницата и дома на ковача, както и къщата на господин Каутон.
Устата на Ранд изведнъж пресъхна.
— Това е лудост — понечи да възрази той, но подскочи на мястото си, когато Моарейн се изправи.
— Не е лудост, Ранд — прекъсна го тя. — Преднамерено е. Тролоците не са дошли в Емондово поле случайно и целта им не е била да убиват и палят само заради удоволствието от убийствата, въпреки че това много им харесва. Те са знаели какво, или по-скоро кого преследват. Тролоците са дошли да пленят млади мъже на определена възраст, живеещи в района на Емондово поле.
— На моята възраст? — Гласът на Ранд бе изпълнен с боязлив трепет, но този път това изобщо не го интересуваше. — О, Светлина! Мат! А Перин?