Средното царство

— Роден съм в Амърсий. Живях тук допреди четири години. Познавам и хората тук, и заниманията им.

— Значи познавате и тези?

— Као Джиян ли? Е, знаех едно-друго за него. Чен не го познавах. Сигурно се е събрал с Као Джиян отскоро. Но той беше свестен човек. Имаше чест.

— Свестен човек, така ли? Казваш го, без да си го познавал? — Де Вор се засмя и се загледа преценяващо в големия. — Но той е бил КУАЙ, убиец. Убийците имат ли чест?

Кар срещна погледа му твърдо.

— Някои имат. Например вие. Не ти ли се е налагало да убиваш, когато си изпълнявал задълженията си?

Де Вор се усмихна.

— Да, но това е друго.

— Така ли? — Кар се изправи и се премести при следващия труп, после го огледа по същия професионален начин. — Толкова различни ли са от вас хората под Мрежата? — той погледна Де Вор, след това — отново трупа. — Знаете ли какво представлява един КУАЙ, майоре?

— Убиват за пари. Какво повече ми трябва да знам?

Кар се разсмя, но не го погледна.

— Мислех си, че ще проявите любопитство, макар и само професионално. Разбирате ли, Чу Хен също беше КУАЙ, но не беше типичен. Той беше от ония, които ги наричат „криво острие“. Повечето КУАЙ биха го заплюли.

— Ножът си е нож.

Кар поклати глава.

— Не е така. Някои оръжия са с по-добра изработка от други. Някои пък са изковани от майстори. Така е и с добрия КУАЙ. Нали разбирате, за да стане КУАЙ, човек трябва да се учи дълго и упорито. Това е дисциплина. Начин на живот.

— Тук, долу? Единственият начин на живот, който съм видял тук, долу, е „граби, каквото можеш и убивай, за да се опазиш“.

Кар вдигна поглед — сивите му очи бяха спокойни. Владееше се.

— Цао Чун е бил Син на Небето.

В момента старата поговорка носеше твърде много значения. Цао Чун бе тиранинът, обединил Чун Куо и построил великия Град. В своето време той беше грабил и убивал, за да опази заграбеното. Докато Седмината — неговите главни министри — не се отървали от него.

Кар се изправи в цял ръст срещу Де Вор.

— И КУАЙ. Както казах, майоре, тук да бъдеш КУАЙ е почетна длъжност. Повечето не са като Чу Хен. Нито пък трябва да ги бъркате с пънкарите и книжните тигри, които обикалят около триадите. Един КУАЙ притежава вътрешна сила. Той черпи от по-дълбоки кладенци, а не от алчността.

Де Вор се изсмя презрително. Тъкмо щеше да отвърне на Кар и Толонен застана между двамата.

— Майор Де Вор, Фест, Еберт, Хаавикко. Оставете ни сами за момент. Ще ми се да си поговорим с Кар.

Де Вор се поклони и излезе, последван от останалите трима. Щом затвориха вратата, генералът се обърна с лице към мъжагата:

— Знаеш как стават нещата тук, Кар. Какво, мислиш, се е случило?

Кар се огледа.

— Заплетена работа. Набързо уредена и набързо свършена. И все пак убийствата… ами, странни са. Ако не знаех толкова, щях да кажа, че смъртта на Као Джиян е работа на Чу Хен. Подобни удари с ножа са му запазена марка. Той беше садист. Болката му доставяше удоволствие.

— Ами другите?

Кар наклони глава встрани.

— Чен още не съм го погледнал. Но който и да е убил Чу Хен, много го е бивало. Бил е обучен да убива бързо и резултатно.