Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Това няма нищо общо с противоречията ни…
Деканът вдигна нервно ръка:
— Доктор Левин, трябва да разберете интересите на университета. Не можем да ви оставим да си разигравате коня, докато ни съдят за двеста милиона!
— Приемам това за намеса в самостоятелността на фондацията. Скоупс опитва да упражни натиск срещу вас, нали?
Ландсбърг се намръщи:
— Ако под „натиск“ разбираш двестате милиона долара, да!
Телефонът иззвъня, модемът забръмча. На екрана се появи познатата картинка: мимът, който жонглира със земното кълбо.
Левин се облегна непринудено назад, за да закрие монитора от погледа на посетителите си.
— Имам малко работа — каза.
— Чарлс, струва ми се, че пак не си разбрал. Можем да отнемем лиценза на фондацията, когато си поискаме. И ако продължаваш да се инатиш, ще го направим.
— Няма да посмеете. Пресата ще ви разнищи. Освен това аз имам договор.
Ректорът рязко се изправи и се запъти към вратата, лицето му бе пребледняло. Деканът стана бавно, наведе се към Левин:
— Чували ли сте някога израза „неетично поведение“? Това е едно от условията, при които имаме право да прекратим договора ви.
Той се приближи до вратата, после спря, погледна замислено Левин.
Глобусът на екрана започна да се върти по-бързо, мимът, който го държеше се намръщи нетърпеливо.
— Приятно ми беше да побъбрим — каза Левин. — Моля, затворете вратата, като излизате.
Когато Карсън влезе в заседателната зала на „Маунт Драгън“, прохладното бяло помещение беше претъпкано с хора. Звучеше припрян шепот. Днес мониторите бяха скрити, видеостената — изключена. Покрай стените бяха наредени масички с пълни кани кафе и пластмасови чашки и учените се тълпяха около тях.
Карсън мерна Андрю Вандеруогън и Джордж Харпър в един ъгъл. Харпър му помаха:
— Срещата всеки момент започва. Готов ли си?
— Готов за какво?
— Де да знам? За кръстосан разпит, предполагам. Говори се, че ако не му хареса нещо, може да ни закрие.
Карсън поклати глава:
— При такъв инцидент няма да го направят.
Харпър изръмжа:
— Чува се също, че този ревизор има право да възбужда и съдебни дела.
— Съмнявам се. Откъде се чуват такива неща?
— От обичайния извор на слухове в „Маунт Драгън“: стола. Вчера не те видяхме. Докато не отворят Ниво–5, не ни остава нищо друго, освен да киснем в библиотеката или да играем тенис на четирийсетградусовата жега.
— Излязох да пояздя.
— Да яздиш? Знойната си лаборантка ли имаш предвид?
Харпър се разхили.
Карсън завъртя очи. Харпър понякога го дразнеше. Беше решил да не споменава за срещата си с Най пред никого. Така само щеше да си създаде повече главоболия.
Харпър се обърна към Вандеруогън, който хапеше устни и зяпаше безизразно тълпата:
— Като се замисля, и ти не беше в кафето. Целия ден в стаята си ли стоя, а, Андрю?
Карсън се намръщи, Вандеруогън очевидно още се измъчваше за случката в Камерата на смъртта и за мъмренето от страна на Скоупс. По зачервените му очи личеше, че напоследък не е спал много. Харпър беше тактичен като слон.
Вандеруогън се обърна и го изгледа. Изведнъж залата утихна. Влязоха четирима души: Сингър, Най, Майк Мар и слаб, прегърбен мъж с кафяв костюм. Непознатият носеше издуто куфарче, което тежко се удряше в краката му при всяка крачка. Светлорусата му коса бе започнала да посивява на слепоочията; носеше очила с черни рамки, които правеха кожата му да изглежда още по-бледа. Имаше вид на болен от жълтеница.
— Това сигурно е инспекторът — прошепна Харпър. — Не ми изглежда много страшен.
— Типичен книжен плъх — съгласи се Карсън. — Ще изгори жестоко на това слънце.
Сингър излезе на катедрата, почука по микрофона и вдигна ръка. Приятното му, червендалесто лице изглеждаше уморено.
— Както знаете — заговори той, — за трагични инциденти като този от миналата седмица веднага се докладва на съответните власти. Господин Тийс е от Агенцията за безопасност на околната среда и труда. Той ще прекара известно време сред нас в „Маунт Драгън“, ще разследва причините за нещастния случай и ще инспектира мерките ни за безопасност.
Най стърчеше неподвижно до Сингър и оглеждаше мълчаливо събраните учени. Само едно мускулче на лицето му потрепваше. Мар стоеше до него, кимаше от време на време и се хилеше. Шапката му бе нахлупена толкова ниско, че очите му почти не се виждаха под периферията. Карсън знаеше, че като началник на охраната Най носи основната отговорност за нещастния случай. Явно и двамата с Мар го знаеха. Погледът на началника на охраната срещна за кратко неговия, после се отмести. „Може би това обяснява избухването му в пустинята — помисли си Карсън. — Какво обаче правеше там? Каквото и да е, сигурно е много важно, щом го принуждавала пренощува навън в навечерието на такава важна среща.“