Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Карсън отново слезе и огледа следите. Сега Най се движеше по-бързо. Имаше добър кон, в по-добра форма от Дорчо, и Карсън си даде сметка, че няма да може да го следи непрекъснато, без да изтощи собственото си животно. С малко упражнения Дорчо можеше да настигне коня на Най, но в последно време беше водил застоял живот и бе изгубил издръжливостта си. А до комплекса имаше много път. Дори сега да тръгне обратно, нямаше да стигне преди полунощ. Време беше да се откаже от преследването.
Тъкмо смяташе да се качва на седлото и да се връща, когато чу силен глас зад гърба си. Обърна се, Най бе на няколко метра зад него.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита англичанинът.
— Разхождам се, също като теб — отвърна Карсън, с надеждата да не е издал изненадата си.
Най очевидно бе забелязал, че го следят и се беше върнал по следите си по класическия начин — да изненада преследвача отзад.
— Лъжеш, следиш ме.
— Беше ми интересно…
Най приближи още, с майсторско движение на коляното накара коня да се обърне с едната си страна към Карсън и в същото време сложи ръка на приклада на пушката си, затъкната отстрани на седлото.
— Лъжеш — изсъска. — Знам какво си намислил, Карсън, не ме прави на глупак. Ако отново те хвана да ме следиш, ще те убия, чуваш ли? Ще те заровя тук и никой никога няма да разбере какво е станало със смрадливото ти тяло.
Карсън бързо накара коня си да се обърне с глава към него:
— Никой не може да ми говори така.
— Ще ти говоря както си искам. — Най понечи да извади пушката.
Карсън заби шпори в слабините на коня си и го накара да скочи напред. Най, изненадан, опита да измъкне пушката и да я насочи към него. Дорчо се удари в Муерто, началникът на охраната политна настрани; в същия момент Карсън хвана дулото на пушката с две ръце и рязко я издърпа от ръцете на Най.
Без да сваля очи от англичанина, той свали пълнителя и го хвърли в пясъка. Извади дъвката от устата си и я напъха дълбоко в цевта. След това завъртя пушката над главата си и я запокити надалеч.
— Никога повече не насочвай оръжие към мен — каза тихо.
Най дишаше тежко, лицето му бе почервеняло. Понечи да насочи коня си към пушката, но Карсън му препречи пътя със своя.
— Яко копеле си за англичанин — отбеляза.
— Тази пушка струва три хиляди долара.
— Още една причина да не я размахваш наляво-надясно. — Карсън кимна към пушката: — Ако опиташ да я използваш сега, ще стреля накриво и ще ти пръсне хубавата опашка. Докато я изчистиш, мен вече няма да ме има.
Двамата замълчаха. Вечерното слънце се отразяваше в очите на Най, придавайки им странен златист блясък. Карсън си даде сметка, че този огнен цвят не е само игра на светлината: в очите на англичанина сякаш горяха и някакви вътрешни пламъци, някаква скрита страст.
Без да продума, Карсън извъртя коня си и потегли на север в бърз тръс. След няколко минути спря и погледна назад. Най стоеше неподвижно на възвишението и гледаше след него.
— Пази се, Карсън! — долетя отдалеч викът му.
И на Карсън му се стори, че в пустинята отеква зловещ смях, заглушен от вятъра.
Върху един брой на „Уолстрийт Джърнъл“ на бялата маса в контролната зала бяха разхвърляни частите на компактдисково устройство. Над тях стоеше приведен мъж с мръсна фланелка — самото олицетворение на съсредоточението. На фланелката беше щамповано „Посетете красивата Съветска Грузия“ заедно със силуета на някаква огромна, подобна на крепост постройка, безвкусен паметник на сталинистката грандоманщина.
Де Вака стоеше в единия край на безупречно излъсканата контролна зала и се питаше дали тази фланелка не е някаква шега.
— Нали каза, че никога преди не си поправял компактдисково устройство — каза нервно тя.
— Да — промърмори мъжът, без да вдига поглед.
— Как тогава?…
Тя не завърши изречението.
Мъжът отново промърмори нещо, после измъкна някакъв транзистор от основната платка, вдигна го с малки клещи. Огледа го:
— Хммм…
После го хвърли безгрижно върху вестника. Забърника отново с клещите и извади втори транзистор.
— Може би не трябваше да ти го давам — предположи Де Вака.
Мъжът я погледна над очилата си:
— Още не съм го оправил.
Де Вака вдигна рамене. Сега горчиво съжаляваше, че е донесла апарата си на Павел Владимирович. Макар че всички казваха, че е гений на електрониката, тя засега не виждаше никакви доказателства за това. Пък и нали сам признаваше, че никога преди не е виждал устройство за компактдискове, камо ли да го поправя.