Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Дърк не искаше и да чуе за това. Удоволствията го привличаха с някаква демонична сила, мощна точно колкото онази, която го бе издигнала до капитан на най-бързия и най-красивия кораб от земния флот. За него забавленията бяха принцип и той се впускаше в тях така, както доскоро се впускаше в изпълнението на служебните си задължения.
След известно време, когато пиянството взе да му омръзва, Бил започна да прави компания на Сплок, докато Дърк прекарваше дните в алкохолен ступор. На Илирия това хич не й се понрави, най-вече защото не й се нравеше Сплок. Тя не му вярваше. Оплакваше се, че имал вид на човек, който не обича другите да се забавляват и прави всичко възможно да им развали удоволствието. Но Бил се държеше твърдо с нея. Веднъж тя го попита защо няма приятели сред местните. Бил обясни, че му е малко трудно да се разбира с тях, тъй като говорят много бавно и използват само сърфистки термини, които се сменят всяка година. Как би могъл да знае, че „да се хлъзна надолу под извивката на гребена“ например означава „ще дойда довечера на барбекю“? А и нямаше никакъв смисъл да ходи там, тъй като ройоските мъжкари не говореха за нищо друго, освен за вълни. Непрестанно си припомняха всички вълни, които са виждали, макар че ограниченият им мозъчен капацитет водеше до постоянно изтриване на по-старите спомени, освен на онази част от паметта, където бяха записани Великите вълни на всички времена:
— Помниш ли двадесет и втората в годината на Блатната кокошка?
— Да бе. Беше като две хиляди четиристотин петдесет и шестата в годината на Аления бик.
И така нататък.
Бил, разбира се, опита да завърже разговор. Когато езикът му се отпусна от пиячката, той взе да си измисля някакви велики вълни и всички се съгласяваха с него. Невъзможно беше да определи дали наистина му вярват, или го правят, за да не го обидят. Вероятно нямаше никакво значение.
Капитан Дърк въобще не ставаше за компания. Напоследък бе започнал да се държи странно, говореше за някаква „духовна освободеност към удоволствието“ и все забравяше да си изтрие слюнката от брадата. Та ето защо Бил предпочиташе компанията на Сплок.
У Сплок имаше нещо познато. Напомняше му за всички сержанти, с които си бе имал работа. Липса на емоции и напълно закърняло чувство за хумор, така типични за хората с висок боен дух.
— Знаеш ли, хората хич не ми харесват — призна му Сплок един ден. — Но нали трябва да се погаждам с тях. Започнах да ги разбирам и да привиквам с недостатъците им. Само Дърк ме безпокои — нещо много го удари през просото.
— Да, напоследък е голям досадник — съгласи се Бил. — Не съм си и помислял, че ще го кажа, но тук взе да ми омръзва. Нали разбираш — тъпо е да ти поднесат на тепсия всичко, за което си мечтал. Все едно че въобще го нямаш. Смешно, нали?
— Не и за вас хората, очевидно.
— Както и да е, тук ми писна.
— Тогава защо не включиш своя Трансформатор и не изчезнеш? — попита го Сплок.
— Не мога. Трансформатора не дойде тук с мен.
— Защо?
— Кой знае какви черни помисли се таят в паметта на един Пространствен Трансформатор? Може би е трябвало да му кажа да се навърта наоколо.
— Наистина ли искаш да се махнеш оттук? — попита го Сплок.
— Има нещо такова. Но няма да си строша краката да се връщам при рейнджърите.
— Ти си единственият човек тук, на когото мога да имам доверие — заяви Сплок. — Сещаш се защо не смея да пусна екипажа навън. Готов ли си да участваш в един саботаж в името на доброто?
— По дяволите, брой ме в списъка. Свикнал съм да лъжа.
— Тогава слушай внимателно. Имам план, който може да е рискован, дори малко опасен.
Капитан Дърк бе станал любимец на ройонците. Обичаше всеки ден да им изнася лекции на интересни за тях теми като: „Да не правиш нищо е свята почивка“, „Превъзходството на принципа за удоволствие“ или „Голямото изкуство на мързела“. Подобно на всички останали раси в галактиката ройонците обичаха някой да им обяснява надълго и нашироко и с научни термини слабите им страни. Почитателите на Дърк се множаха и го следваха навсякъде — дори в леглото. Най-вече в леглото. Дърк не показваше никакви белези, че се радва на това внимание. Сигурно бе неприятно непрестанно да си заобиколен от хора, които те дърпат за дрехите и повтарят „Колко си прав само, човече!“.
Бил нито веднъж не посети лекциите на Дърк. Прекарваше времето си край брега или обикаляше околните хълмове. Понякога Илирия го придружаваше на тези кратки експедиции, но бързо губеше интерес.