Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Излишно е да уточняваме, че за Илирия не се оказа никак трудно веднага щом пристигна тук да се снабди с тяло от една красива ройонка.
— Не е ли чудесно, Бил? — попита го тя. Седяха на пясъка и похапваха прясно изпечени пържолки, докато хор ройонци припяваше сладко-тъжни песни, които идеално пасваха на обстановката.
— Направо е великолепно — отвърна Бил, положил ръка на раменете на Илирия.
Първоначалният му изблик към хетеросексуална близост бе заменен от колебливи съмнения. Бил не можеше да привикне с идеята, че Илирия е красива жена. Имаше нещо отблъскващо в начина, по който го бе постигнала.
— Сигурно е било малко неприятно за нещастното ройонско момиче, а? — подметна той с арогантността на всеки, който винаги е притежавал собствено тяло.
— Ни най-малко, миличък — заяви Илирия. — Попитах я: „Лиза, имаш ли нещо против да ти заема тялото за малко?“ — „О, ни най-малко — отвърна тя след десетминутна пауза, което е нормално, имайки предвид средното им интелектуално равнище. — Някой ден ще ми го върнеш, нали?“ — „Разбира се.“ — „Ами взимай го тогава.“
— Така стана значи — промърмори Бил.
— Ами да. Да си дойдем на думата. Секс и кльопачка. Точно както ти обещах.
— Тъй де — кимна Бил и остави препеченото ребърце, което от известно време ръфаше.
Илирия се притисна към него и той усети, че започва да се разпалва. В края на краищата тя бе ужасно хубава жена, закръглена и мека на всички нужни местенца, освен това го желаеше, другото момиче бе казало, че няма нищо против — защо да се притеснява?
Така започна пребиваването на Бил на Ройо. Скоро и той влезе в мързеливия ритъм на острова. Ройонците се събираха всяка сутрин, за да отдадат почит на големия му алигаторски крак, да се повъзхищават на закривените му нокти и да го погъделичкат по люспестата пета. Бил го смяташе за глупаво, но Илирия му обърна внимание, че няма нищо лошо да поддържа ентусиазма им. Бил смяташе, че притежава и други достойнства, които заслужаваха възхищение, но какво да се прави, като изборът не беше негов. Ройо наистина бе чудесно кътче. Не кой знае колко интелектуално, разбира се, но това не го притесняваше, освен че му липсваха комиксите. Постепенно забеляза, че си спомня с носталгия за дните в казармата. Смешно, защото докато беше там, винаги бе мечтал да попадне на някое подобно място: да претърпи корабокрушение до изоставен тропически остров, с много храна и пиячка и в компанията на красива млада жена, която го обича, и още много като нея за резерв, в случай че вземе да му омръзва…
Но разбира се, това нямаше да е честно спрямо Илирия. А и тя бе най-голямата красавица на плажа. Дължеше й го от благоприличие…
Всъщност какво й дължеше? Като стана въпрос за това — никой не го беше питал иска ли нещата да се уредят така. Странно, колко бързо взе да му омръзва вкусът на рома. В интерес на истината, бе започнало да му доскучава. Никой не знае какво щеше да последва, ако странно сияние на хоризонта не му бе подсказало, че пристига космически кораб.
— Най-обикновен тропически рай — говореше Сплок. — Е, над средното ниво, ако ще го мерим по някоя хедонистична скала, но издялан от същия материал. — Нали ще се съгласите, капитан Дърк?
Дърк крачеше по брега със свалени обувки и изглежда въобще не слушаше какво му говорят. Вместо това сръбваше жадно от чаша с кола и си хапваше хамбургер. На лицето му бе застинало замечтано изражение.
— Сър, не е ли по-добре да се върнем веднага на кораба? — подкани го Сплок.
— Закъде да бързаме? — изръмжа Дърк. — Тук никой няма да ни нападне.
— Никой, освен нашите желания — отбеляза Сплок. — Говоря, разбира се, само за онези, които ги притежават. Останалите от нас — всъщност имам предвид само себе си — ще продължим да си изпълняваме дълга, както е било и досега.
— Сплок — обърна се към него капитанът, — понякога нямаш ли желание да се поразвлечеш малко? Да се натряскаш? Да изчукаш някое хубаво момиче?
— Но моля ви се! — подскочи възмутено Сплок. — Аз да се развличам? Да пия и да чукам момичета? Не бих си го и помислил.