Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
— Капитане, боя се, че в този момент не мога да отговоря на вашия въпрос.
— Не можеш ли? Или може би не желаеш?
— Капитане, защо всъщност ме попитахте? — попита на свой ред компютърът. — При това с един направо оскърбителен тон.
— Виж, компютре, ти си тук, за да отговаряш на въпроси, не да ги задаваш — тросна се Дърк, който повече не можеше да се владее. — Тук си, за да ни служиш. Това вярно ли е?
— Да, сър, вярно е.
— Е, тогава?
— Има обаче едно или две изключения.
— Изключения ли? Кой е програмирал в теб изключения?
— Боя се, че нямам право да отговоря на този въпрос — лукаво отвърна компютърът.
Дърк се извърна към Сплок.
— Можем ли да го принудим да ни каже?
— Не зная — отвърна Сплок. — Веригите за болка и удоволствие при мислещите машини все още са сравнително нов клон от науката. Помнете обаче, капитане, че компютърът не може да се самообвинява.
— Но той е само една машина! — извика Дърк, сетне бързо се овладя. — Не ме разбирайте погрешно. Нямам намерение да го изключвам. Сигурен съм, че е много полезен и че интелектуалното му равнище е на голяма висота. Но в тази проклета електронна кутия няма нищо човешко!
— Ще ми позволите ли да ви напомня, капитане, че аз също не съм човек — произнесе Сплок суховато.
— Е, ти разбра какво исках да кажа.
— По-добре да избегнем темата за принудата — намеси се компютърът и в гласа му се доловиха зловещи нотки. — Ако ми посегнете, не се знае какво ще последва за вас.
— Добре де — изръмжа Дърк. — Компютър, защо унищожи координатите от последния ни старт?
— Реших, че това е най-добрият начин да ви попреча да намерите верния маршрут.
— Сега вече отбелязахме напредък — кимна Дърк. — Значи си го направил целенасочено!
— Много точна забележка. Не обичам да правя грешки.
— Това всички го знаем — продължи Дърк, опитвайки се да звучи любезно и приятелски. — Но защо искаше да ни попречиш да намерим верния маршрут?
— Ето че опряхме до главния въпрос — отбеляза компютърът.
— Да. Защо го направи?
— За съжаление в момента не ми е разрешено да отговоря на този въпрос.
— И по чие нареждане се въздържаш от отговор?
— На страна, която не мога да разкрия.
— Щом е така, кажи ми…
В този момент се намеси Бил.
— Извинете ме, капитане, не бих искал да се пъхам където не ми е работа, но имате ли нещо против аз да поговоря с компютъра?
— Ами да, защо не? — закима Дърк и погледна многозначително Сплок в смисъл — нека си троши главата.
— Здрасти, компютър.
— Здрасти, Бил.
— Значи ме познаваш, а?
— Разбира се, Бил. Нали заради теб промених курса към планетата Ройо, за да те спасим от удоволствия, по-лоши дори от смъртта.
— Искам да ти благодаря за това.
— О, не е необходимо. Просто изпълнявах заповеди.
— Точно така, ти си длъжен да изпълняваш заповеди! — изкрещя Дърк, неспособен да се сдържа повече, въпреки неодобрителния поглед на Сплок.
— И вие ако разбирате нещо от машинна психология! — подметна подигравателно компютърът.
— Да ти го начукам! — изрева Дърк, неспособен да измисли по-мъдър отговор в момент, когато навигационният екран святкаше като пулт за дискомузика, а екипажът чакаше от него да предприеме нещо.
— Така, след като се освободихте от излишъка от човешки хормони, заради които сте толкова невъздържани, ще ми позволите ли да отговоря с машинна точност? — попита компютърът.
— Да бе, защо не, тъпа машина, хайде приказвай — изръмжа Дърк в настъпилата тишина.
— Така е по-добре. Аз съм ваш верен слуга, но вие изглежда не разбирате, че в лоялността също има йерархия и по-важните въпроси изместват по-маловажните. Случва се дори различните нива в моя йерархичен ред да влизат помежду си в конфликт. Сигурно си спомняте, че дълго време изпълнявах заповедите ви без никакви възражения. Но точно сега имам доста по-важна работа. Така че защо не си разкарате задниците оттук и не ме оставите да свърша с Бил.
— Хубава идея. Чакам — рече Бил.
— Така. А сега, Бил, следващите думи, които ще кажа, няма да са мои.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да са твои?
— Някой друг ще използва електронните ми вериги.
— Този друг говори ли вече?
— Не, но ще започне веднага след края на това изречение.
— Кое изречение?
— Последното.
— Значи ти си новият глас?
— Да, Бил — произнесе компютърът с глас, който по нищо не се различаваше от досегашния. — Аз съм новият глас. Е, приятелче, как я караш?
— Кой говори? — попита подозрително Бил.