Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
Той се загледа в нея за миг.
— Ще ви кажа съвсем честно, мисиз Рийд. Ако искате ми вярвайте. Изпитвах съжаление към хлапето.
— Съжаление? — Гуенда го изгледа с изненада.
— Точно така. Ето това беше — едва завършила училище тя искаше да се забавлява като всяко момиче на нейната възраст, но брат й, този сухар на средна възраст, имаше своя собствена представа за това какво може и какво не може да прави едно момиче. Никакви забавления нямаше. Аз я извеждах навън малко, показах й нещо от живота. Не си падах истински по нея и тя не си падаше истински по мен. Просто й харесваше да бъде дръзка. Разбира се, всички научиха, че излизаме заедно и брат й сложи край на това. Не го обвинявам. Той беше над мен. Така е. Не бяхме сгодени, нищо такова. Имах намерение някога да се оженя, но смятах това да стане доста по-късно. А и исках да си намеря жена, която да ми помага да напредвам. Хелън не притежаваше пари, а и без това нямаше да е подходяща партия за мен. Просто бяхме добри приятели и малко флиртувахме, колкото за аромат.
— Но сте бил ядосан на доктора?
Гуенда замълча и Афлик отговори:
— Бях ядосан, признавам. Няма да ви стане приятно, ако някой ви каже, че не струвате нищо, но не съм излизал от кожата си, няма полза от такива неща.
— И после — каза Гуенда — загубихте работата си.
Лицето на Афлик сега не беше толкова приятно.
— Изхвърлиха ме. От „Фейн и Уочмън“. И се досещам кой стои зад тази работа.
— О? — интонацията на Джайлс беше въпросителна, но Афлик само поклати глава:
— Не казвам нищо. Това са мои предположения. Бях злепоставен умишлено, това е всичко. Мога да си представя кой го е направил. И защо! — Бузите му съвсем почервеняха. — Мръсна работа — продължи той. — Да шпионираш човек, да му поставиш капан, да излъжеш за него! О, имах врагове и още как! Но никога не се оставих да ме победят! Винаги съм им връщал каквото съм получавал. И не забравям!
Той млъкна. Изведнъж пак се успокои. Приветливостта му се върна.
— Боя се, че не мога да ви помогна. Забавлявахме се с Хелън, това е всичко. Не задълбочихме нещата.
Гуенда го гледаше втренчено. Разказът му беше пределно ясен… Но дали това беше истината? Нещо трепна — и изплува в съзнанието й.
— Независимо от всичко — попита тя — когато бяхте в Дилмут, вие й се обадихте?
Той се засмя.
— Хванахте ме, мисиз Рийд. Да, така беше. Може би съм искал да й покажа, че не съм пропаднал само защото един адвокат с провиснала челюст ме е изхвърлил от кантората си. Бизнесът ми вървеше добре, карах хубава кола, изобщо, справях се отлично.
— Ходил сте да я виждате и друг път, нали?
Той се поколеба за миг.
— Два… може би три пъти. Просто се отбивах. — Изведнъж той кимна. — Съжалявам, но не мога да ви помогна.
Джайлс стана.
— Моля да ни извините, че ви отнехме толкова много време.
— Всичко е наред. Приятно е да си спомниш миналото.
Вратата се отвори и се показа една жена, която веднага се извини.
— О, съжалявам, Джеки, не знаех, че имаш посетители…
— Нищо, нищо, ела, скъпа. Запознайте се с жена ми. Това са мистър и мисиз Рийд.
Мисиз Афлик се ръкува с тях. Тя беше висока и слаба жена с потиснат вид, облечена с неочаквано добре скроени дрехи.
— Говорехме за старите времена — каза мистър Афлик. — Още отпреди да се запознаем с теб, Дороти.
Той се обърна към тях.
— Срещнах жена си по време на екскурзия с кораб — каза той. — Тя не е от този край. Братовчедка е на лорд Полтърхам.
Афлик говореше с гордост, а слабата му жена се изчерви.
— Приятни са тези екскурзии — отбеляза Джайлс.
— Човек научава толкова много неща — добави домакина. — А аз нямах никакво образование.
— Винаги съм карала мъжа си да отидем на една от тези екскурзии в Гърция — каза мисиз Афлик.
— Много съм зает. Нямам време.
— И не трябва да ви го губим повече — вметна Джайлс. — Довиждане и благодаря. Ще ми се обадите ли за този излет?
Афлик ги изпрати до вратата. Гуенда погледна назад през рамо. Мисиз Афлик стоеше на прага на кабинета. Лицето й, втренчено в тила на мъжа й, имаше измъчен и притеснен вид.
Джайлс и Гуенда се сбогуваха още веднъж и тръгнаха към колата.
— О, колко досадно — каза Гуенда. — Забравих си шала.
— Ти винаги забравяш по нещо — забеляза Джайлс.
— Не заемай поза на мъченик. Ще отида да си го взема.
Тя изтича обратно в къщата. През отворената врата на кабинета тя ясно чу гласа на Афлик:
— И защо трябваше да си пъхаш носа? Не се ли научи да не…
— Извинявай, Джеки, не знаех… Кои бяха тези хора? Защо те разстроиха толкова?
— Не са ме разстроили. Аз… — той видя Гуенда на прага и млъкна.