Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
Стрелките на часовника показваха пет без десет.
— Може ли да се е заблудила по пътя от гарата дотук?
— Съвсем точно й обясних как да дойде. Освен това е много просто. След като излезеш от гарата, завиваш наляво и тръгваш по първата пряка вдясно. Разстоянието се взема пеша само за няколко минути.
— Може би се е отказала — каза Джайлс.
— Така изглежда.
— Или е изпуснала влака — предположи Гуенда.
— Не — каза Кенеди замислено, — струва ми се по-вероятно да е решила изобщо да не дойде. Може би съпругът й се е намесил. Тези провинциалисти са напълно непредсказуеми.
Той се заразхожда из стаята. После отиде до телефона и попита за някакъв номер.
— Ало? Гарата ли е? Обажда се доктор Кенеди. Очаквах една жена на средна възраст… трябваше да дойде с влака в четири и половина. Някой питал ли е как да ме намери? Или… не ви разбрах?
Джайлс и Гуенда бяха достатъчно близо, за да чуят мекия провлечен глас на единствения служител на гара „Удли Болтън“.
— Никой не е питал за вас, докторе. От влака в четири и тридесет не слезе никой непознат. Мистър Наракот от Медоуз, Джони Лоуз и дъщерята на стария Бенсън. Никой друг.
— Значи се е отказала в края на краищата — каза доктор Кенеди. — Е, тогава ще предложа чай на вас. Водата е готова. Само ще отида да го направя.
Той се върна с чайника и седнаха.
— Е, това е само временна спънка — каза домакинът окуражаващо. — Имаме адреса й и ще можем ние да отидем при нея.
Телефонът иззвъня и докторът отиде да се обади.
— Доктор Кенеди?
— На телефона.
— Обажда се инспектор Ласт, от полицейски участък Лонгфорд. Очаквахте ли жена на име Лили Кимбъл, мисиз Лили Кимбъл, да дойде при вас днес следобед?
— Да. Но защо? Да не би някаква злополука…
— „Злополука“ не е съвсем точна дума докторе. Тя е мъртва. У нея намерихме писмо, писано от вас. Затова ви се обаждам. Можете ли да дойдете в участъка веднага?
— Да, тръгвам.
— Сега, нека да изясним това — каза инспектор Ласт, като изгледа доктор Кенеди, Джайлс и Гуенда, които също бяха дошли в участъка. Гуенда беше пребледняла и държеше ръцете си стиснати отпред. — Тази жена трябваше да дойде при вас с влака, който тръгва от Дилмут в четири и пет и пристига в Удли Болтън в четири и тридесет и пет, прав ли съм?
Доктор Кенеди кимна.
Инспектор Ласт погледна писмото, намерено у мъртвата. Всичко беше съвсем ясно:
„Уважаема мисиз Кимбъл,
С удоволствие бих ви помогнал стига, разбира се, да мога.
Трябва да ви уведомя, че вече не живея в Дилмут. За да дойдете при мен, най-добре е да вземете влака, който тръгва от Кумбъли в 3.30, в Дилмут да се прекачите на влака за Лонсбъри Бей и да слезете в Удли Болтън. Къщата ми е на няколко минути пеша от гарата. Когато излезете от нея, тръгнете наляво и завийте по първата пряка вдясно. Къщата ми е последната вдясно. Името ми е написано на вратата.