Стаена смърт

— Но това е чудесно! — каза Гуенда. — Тази Лили… тя не смята, че баща ми го е извършил!

Тя говореше с възторг. Доктор Кенеди я погледна с уморени добри очи.

— Това е добре Гуени. Надявам се да е така. А сега, ето какво смятам да направя. Ще отговоря на това писмо и ще я поканя да дойде при мен в четвъртък. Железопътната връзка е съвсем добра. Ако се прекачи в Дилмут, може да бъде тук в 4.30. Ако вие двамата също дойдете, ще можем да разговаряме с нея заедно.

— Чудесно — каза Джайлс и погледна часовника си. — Хайде, Гуенда. Имаме уговорена среща и трябва да бързаме. С мистър Афлик от автобусни превози „Нарцис“. Той ни обясни, че е много зает човек.

— Афлик? — Кенеди се намръщи. — Разбира се, „Нарцис“, ужасните боядисани в жълто чудовища. Но името ми се стори познато не само заради тях.

— Хелън — каза Гуенда.

— Боже мой! Нима онзи човек?

— Да.

— Но той беше един жалък плъх! Значи се е издигнал.

— Ще ми кажете ли нещо, сър? — каза Джайлс. — Вие сте попречил на отношенията му с Хелън. Това само заради общественото му положение ли беше, или имаше и нещо друго?

Доктор Кенеди го изгледа хладно.

— Аз съм старомоден, млади човече. Според сегашните разбирания всички хора са еднакви. Без съмнение, морално това е така. Но аз вярвам, че човек се ражда с едно обществено положение и би бил най-щастлив, ако си остане в него. Освен това — добави той — тогава си помислих, че и характерът на младежа е неподходящ, както се и оказа впоследствие.

— Какво точно направи той?

— Вече не си спомням добре. Беше се опитал, ако не се лъжа, да се облагодетелствува чрез информация, получена на работното му място при Фейн. Нещо поверително, засягащо един от клиентите им.

— Той беше ли ядосан заради уволнението?

Кенеди го стрелна с очи и отговори:

— Да.

— И значи няма друга причина за това, че не сте искал да дружи със сестра ви? Не сте забелязал нещо необичайно около него? Каквото и да е?

— Е, щом питате, ще ви отговоря направо. Струваше ми се, особено след като го уволниха, че у Джеки Афлик има някои признаци на неуравновесеност. Всъщност, мания за преследване в начална фаза. Изглежда по-късно тя не се е развила.

— А кой го уволни? Уолтър Фейн?

— Нямам представа. Уволни го фирмата.

— Оплаквал ли се е, че е бил наказан несправедливо?

Кенеди кимна.

— Разбирам… Е, ще трябва да летим като вятъра. До четвъртък, сър.