Гола в смъртта

— Да, пусни ми някаква случайна ситуация.

— Ето, затова ти се възхищавам, лейтенант. — Рурк зареди оръжието й. — Стреляш право в целта. Нека първо да потренираме.

Той извика една обикновена мишена с кръгове и център. Пристъпи зад нея, сложи един пистолет 38-и калибър в ръцете й, хвана оръжието заедно с нейните ръце и притисна бузата си към нейната.

— Отваряй си очите на четири, защото трябва да видиш целта, тъй като това оръжие, за разлика от сегашните, не реагира на топлина и движение. — Той нагласи ръцете й както трябва. — Когато си готова да стреляш, натискаш спусъка, няма да помпаш като с лазер. Ще почувстваш леко ритване. Не стреля гладко и безшумно като лазера ти.

— Това ми е ясно — измърмори тя. Беше глупаво да се вълнува от ръцете му, положени върху нейните, от притискането на тялото му, от миризмата, излъчваща се от него. — Притесняваш ме.

Той обърна глава колкото устните му да докоснат крайчеца на ухото й. Това, че не беше пробито, излъчваше някаква невинност и сладост като у дете.

— Зная. Трябва да се стегнеш повече, отколкото си свикнала. Нормално е да трепнеш, но не бива.

— Аз не трепвам. — За да му докаже, тя натисна спусъка. Тялото й се разтърси и това я раздразни. Продължи да стреля, но не улучи центъра на мишената, макар че попаденията й бяха съвсем наблизо. — За Бога, и ти го усещаш, нали?

— Това оръжие придава по-личен характер на схватката. Имаш вярно око. — Той беше впечатлен, но тонът му не го издаваше. — Но едно е да стреляш в някакъв си кръг, а съвсем друго по човешко тяло, пък макар и само репродукция.

Значи, предизвиква я. Добре тогава, готова съм, помисли си тя.

— Колко патрона има в това нещо?

— Ще го презаредим. — Любопитството и самолюбието му го накараха да избере една трудна поредица.

— Готова ли си?

Тя му хвърли един поглед и зае позиция.

— Да.

Първото изображение представляваше възрастна жена, която стискаше пазарска торба с двете си ръце. Ив едва не отнесе главата на страничния наблюдател, преди пръстът й да замръзне. Вляво проблесна движение и тя стреля, преди той да успее да стовари желязната тръба върху старицата. Леко убождане в лявото й бедро я накара отново да се премести и този път погледът й улови плешив мъж с подобно на нейното оръжие.

След това взеха да връхлитат светкавично и агресивно.

Рурк я наблюдаваше като хипнотизирай. Не трепва, отбеляза той. Очите й бяха безизразни и хладни. Очи на ченге. Знаеше, че адреналинът й е повишен, а пулсът й бие учестено. Движенията й бяха бързи, но уверени и заучени. Стискаше зъби, ръцете й не трепваха.

Той я желаеше, осъзна го, когато стомахът му се сви. Желаеше я отчаяно.

— Два пъти ме улучи — каза тя сякаш на себе си. Сама отвори гнездото и презареди, както бе видяла да прави Рурк. — Веднъж в бедрото и веднъж в корема. Това значи, че съм убита или в критично състояние. Пусни нещо друго.

Той се подчини, после мушна ръце в джобовете си и се загледа в нея.

Когато свърши, тя го помоли да опита с швейцарския модел. Откри, че го предпочита заради тежестта и бързината му. Това определено беше предимство пред един револвер. Беше по-бърз и по-добре стреляше, а зареждането отнемаше броени секунди.