Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Това е „Код пет“.
Майра я погледна.
— Ясно.
— Ако не успеем да овладеем случая, преди да направи нов удар, може би ще дойда.
— Аз ще съм на разположение.
— Благодаря.
— Ив, дори и силните жени, които сами са постигнали всичко, могат да бъдат уязвими. Не се страхувай от това.
Ив погледна Майра в очите.
— Трябва да вървя.
След теста съвсем отмаля. На всичкото отгоре съвсем бе изоставила един случай, в който бяха замесени и контрабандни химикали. Настроението й далеч не беше весело, когато се върна в полицейската централа. От Фийни нямаше никакви новини.
Другите в отдела знаеха къде е била и затова гледаха да не й се мяркат пред очите. Цял час я оставиха на спокойствие.
Направи опит да се свърже с Рурк. Но не остана нито изненадана, нито особено разочарована, когато той се оказа зает. Тя остави съобщение в електронната му поща с молба за среща и с това приключи деня.
Възнамеряваше да удави лошото си настроение в евтин алкохол и посредствена музика, докато свърши последното изпълнение на Мейвис в „Синята катерица“.
Мястото имаше съмнителна репутация. Светлината беше приглушена, клиентите — нетърпеливи, а обслужването — лошо. Точно такова нещо й трябваше на Ив.
На прага я посрещна оглушителна музика. Мейвис се опитваше да извиси пронизителния си глас над групата, която се състоеше от един покрит с татуировки хлапак, застанал пред пулта за управление.
Ив отклони сърдито предложението на един младеж да й купи нещо за пиене и да я отведе до някое от сепарета, където пушеха. Тя си проправи път до една маса, настани се и се заслуша в изпълнението на Мейвис.
Не пееше чак толкова зле, реши Ив. Е, не беше изключителна, но пък и клиентите не бяха подбрани. Тази вечер крехкото телце с едър бюст на Мейвис беше послужило като платно за картина — цялото бе изпъстрено с точки и черти в оранжево и лилаво, а най-интимните места — с мазки от смарагдово. Докато извиваше тяло по малката сцена, гривните и верижките й подрънкваха в такт с движенията й. На метър от краката й се полюшваше танцуващата тълпа.
Ив наблюдаваше как един малък запечатан пакет се предаваше от ръка на ръка по края на дансинга. Наркотици, разбира се, Те се бяха опитали да воюват с тях, като ги легализираха, не им обръщаха внимание, регулираха ги. Нищо изглежда не помагаше.
Не можеше да вдигне мизата, за да купи пакета, и затова помаха с ръка на Мейвис.
Мейвис приключи изпълнението си, скочи от сцената и се запровира през тълпата. Стигна до Ив и се отпусна на крайчеца на масата.
— Здрасти, страннице!
— Изглеждаш добре, Мейвис. Кой е художникът?
— О, сега ще ти кажа. — Тя се извъртя, почука с двусантиметровия си нокът по лявата половина на задника си. — Карузо. Виж, подписал се е. При това безплатно, за да разнасям името му. — Тя се ококори, когато сервитьорката сложи високата тясна чаша, пълна с пенлива синя течност пред Ив. — Да вярвам ли на очите си?
— Днес беше отвратителен ден — измърмори Ив и пое първата глътка. — Господи. Все същият боклук.
Разтревожена, Мейвис се наведе по-близо.
— Мога да се измъкна за малко.
— Не се тревожи, нищо ми няма. Исках просто да проверя как се представяш, да се поотпусна. Мейвис, ти не вземаш наркотици, нали?
— Не се занасяй. — Повече загрижена, отколкото обидена, Мейвис разтърси рамото на Ив. — Чиста съм и ти го знаеш. Тука си прехвърлят някакви гадости, но те се безобидни. Някакви хапчета за развеселяване, за успокояване, за настроение. — Тя се отдръпна. — Ако искаш да проверяваш, направи го, когато не съм на работа.
— Извинявай. — Ядосана на себе си, Ив потърка лицето си с ръце. — В момента не ставам за компания. Отивай да пееш. Приятно ми е да те слушам.
— Добре. Но ако имаш нужда от компания, когато решиш да се чупиш, само ми свирни. Някак ще се оправя.
— Благодаря. — Ив се отпусна назад и затвори очи. Изненада се, когато ритъмът на музиката стана по-бавен и по-нежен. Ако човек не гледаше наоколо, не беше чак толкова лошо.
Можеше да си сложи очила за подобряване на настроението, да се подложи на действието на светлини и форми, които подхождаха на музиката. В момента тя предпочиташе мрака зад очите си.
— Това заведение не ти подхожда много, лейтенант.
Ив отвори очи и се втренчи в Рурк.
— Щом отворя очи и ти се появяваш.
Той седна срещу нея. Масата беше толкова малка, че коленете им се допряха. Той отърка бедро в нейното.
— Помниш ли, че ми се обади и си оставила този адрес, когато си тръгнала от работа.
— Исках среща, не човек за компания.
Той хвърли поглед към питието на масата, наведе се, за да помирише.