Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Прибра в кожен куфар избраното оръжие и тръгна към и стената.
И защитната конзола, и самата врата бяха скрити така ловко в една картина с горски пейзаж, че тя никога не би я открила. Картината, която наподобяваше фотографско изображение, се плъзна встрани и откри един асансьор.
— Този асансьор отива само до няколко специални стаи — обясни той, когато Ив влезе в асансьора с него. — Рядко водя гости в залата с мишените.
— Защо?
— Моята колекция и използването й са запазени единствено за онези, които могат да я оценят.
— Каква част от нея купуваш на черния пазар?
— В теб винаги се обажда ченгето — усмихна се той с нескривана ирония. — Купувам само от законни източници, естествено. — Очите му пробягаха към чантата на рамото й. — Докато записващото ти устройство е включено.
Тя не можа да се въздържи да не се усмихне. Записващото й устройство бе включено, разбира се. И той, разбира се, знаеше това. Тя отвори чантата, извади записващото устройство и демонстративно го изключи.
— А другото? — попита той.
— Много си умен. — И тя пъхна ръка в джоба си. Поддържащото устройство беше тънко като лист хартия. Тя го изключи с нокътя на палеца. — Ами твоето? — Тя се огледа из асансьора, когато вратите се отвориха. — Във всеки ъгъл имаш видео и аудиоосигуряване.
— Разбира се — той отново хвана ръката й и я изтегли от асансьора.
Стаята беше с висок таван и имаше изненадващо спартански вид, особено предвид любовта на Рурк към комфорта. В мига, в който влязоха, лампите се включиха, осветявайки обикновени, боядисани в бледожълто стени, редица от столове с високи облегалки и маси, на една от които вече бе поставена кана с кафе и две порцеланови чашки.
Без да им обръща внимание, Ив тръгна към дългата лъскава конзола в черно.
— За какво се използва това?
— За няколко неща. — Рурк остави куфара, който носеше. Притисна длан към екрана за проверка на идентичността.
— Тука държа известно количество амуниции. — Той натисна поредица от бутони. Един шкаф в основата на конзолата се отвори с плъзгане. — Ще имаме нужда и от това. — От втори шкаф той извади наушници и предпазни очила.
— Това какво е, нещо като хоби ли? — попита Ив и нагласи очилата, после и наушниците, който й прилягаха плътно.
— Да, нещо като хоби.
Гласът му долетя с едва доловимо ехо през защитените й уши. Избра калибър 38-и и го зареди.
— Това е било стандартно оръжие в полицията в средата на двайсети век. През две хилядната година вече предпочитали деветмилиметровите.
— РС–50 са били официално използваното оръжие по време на Градския бунт и през третото десетилетие на двайсет и първия век.
Той повдигна вежди доволен.
— Знаеш си домашното.
— Така е. — Тя хвърли поглед към оръжието в ръката му. — Научих го покрай един убиец.
— Тогава трябва да си наясно, че ръчният лазер, който е на страничния ти колан, до преди двайсет и пет години не е бил популярен.
Тя го наблюдаваше, докато той завъртя барабана и го затвори.
— Лазерът с различните му модификации е стандартно полицейско оръжие от 2023 година. В твоята колекция не забелязах да има лазери.
Насмешливият му поглед срещна нейния.
— Играчки за ченгета. Те са незаконни, лейтенант, дори за колекционери. — Той натисна един бутон. Върху отсрещната стена проблесна холограма — така истинска, че Ив премига, сякаш не можеше да повярва на очите си.
— Картината е отлична — промърмори тя и кимна към изображението на едър, широкоплещест мъж с оръжие в ръка.
— Той е точно копие на гангстер от онова време. А в ръцете си държи АК–47.
— Добре. — Тя присви очи към изображението. Ситуацията й се струваше по-драматична от снимките и видеофилмите, които бе изучавала. — АК–47 или така нареченият Калашников е бил любимо оръжие на наркотрафикантите през миналия век.
— Оръжие за нападение — измърмори Рурк. — Направен е да убива. Щом го активирам, ако улучи целта си, ще почувстваш леко разтърсване. Електрошок с много малка сила вместо много по-драматичната обида на куршума. Искаш ли да опиташ?
— Първо ти.
— Добре. — Рурк го задейства. Мъжът от холограмата се хвърли напред и вдигна оръжието си. Звуковите ефекти незабавно отекнаха гръмогласно.
Грохотът на шума накара Ив да отстъпи бързо назад. Неприлични думи на висок глас, улични звуци, светкавична експлозия от оръдейни изстрели.
Тя наблюдаваше със зяпнала уста, докато от образа потече нещо като кръв. Широкият гръден кош сякаш се пръсна и мъжът политна назад. Оръжието изхвърча от ръката му. После всичко изчезна.