Митична бъркотия

— Тъй че на нас на практика са ни дали собствено измерение — продължих аз. — Едно никъде неописано измерение, което е изцяло наше. И то безплатно.

— Точно така — кимна Аахз, но сега в гласа му звучеше нотка на съмнение.

— Е, чудя се: до колко от тези измерения търговците от Дева имат достъп и защо тъкмо това стои празно? Какво се намира в него?

— Къщата ни? — неуверено предположи моят ментор.

— И друго? — настоях аз. — Забелязах, че тук няма никакви прозорци. Какво има отвъд нашата задна врата, че деволите ни го дават с такава готовност?

— Задна врата?

Дръпнах настрани гоблена, за да му я покажа. Бях я открил при първата ни обиколка. Беше от тежка дървесина и с изрисувани странни символи. Освен туй бе укрепена с масивна греда и с няколко по-дребни, но не по-малко ефективни наглед кофари по краищата.

— Тогава се опитах да ти кажа нещо, обаче ти все ми повтаряше да млъквам.

— Май наистина ти повтарях, нали?

Десетина минути гледахме мълчаливо вратата.

— Слушай какво — рече кротко Аахз. — Хайде да отложим изследването за някой друг ден.

— Готово — съгласих се без колебание.

— … И докато не го направим, дай да не споменаваме за това на останалите.

— Точно същото си мислех.

— … И, партньоре?

— Да, Аахз?

— Почукат ли на тази врата, не отговаряй, освен ако сме двамата с теб.

Погледите ни се срещнаха и аз оставих гоблена да падне на мястото си.