Суперкомандос
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Суперкомандос». Краткое содержание книги:
— Имам „дърво“, мой човек — прокънтя дрезгав глас.
Примигах, изтръгнах се от излъчването и зърнах пред себе си някакъв тип с бледо лице, прихлупено под сива качулка. Предавателят стърчеше на рамото му и червените лампички примигваха като очи на прилеп. На Харлановия свят има много строги закони за употребата на пряко внушение и дори случайни предавания могат да предизвикат жестоки скандали, също като да разлееш нечия чаша в пристанищна кръчма. Грубо тласнах търговеца назад. Той залитна и се блъсна в една витрина.
— Хей…
— Недей да ми бъркаш в мозъка, приятел. Не обичам тия неща.
Видях го как стрелна ръка към малко устройство на колана си и разбрах какво ще последва. С мигновена реакция опрях два пръста в очите му…
И се озовах срещу съскаща могила от влажна ципеста плът, почти два метра висока. Пред мен се гърчеха пипала, а ръката ми потъваше в лигав отвор, обрамчен с гъсти черни реснички. Започна да ми призлява. Потискайки тръпките на отвращение, аз натиснах между жилавите реснички и усетих как слузестата плът поддава.
— Ако не искаш да ослепееш, изключи този боклук — казах аз със стегнато гърло.
Могилата от плът изчезна и аз отново се озовах срещу търговеца. Пръстите ми все още притискаха горните извивки на очните му ябълки.
— Добре бе, човек, добре. — Той вдигна длани. — Като не щеш, не купувай. Аз просто си изкарвам хляба.
Отстъпих назад и му позволих да се отдръпне от фасадата, където го бях притиснал.
— Там, откъдето идвам, не е разрешено да бъркаш в чужди глави по улицата — обясних аз.
Но той вече бе усетил, че се оттеглям от конфликта и направи с пръст някакъв жест, вероятно неприличен.
— Хич не ми пука откъде идваш. Скапан скакалец. Я се пръждосвай!
Оставих го и си тръгнах. Докато пресичах улицата, разсеяно се запитах дали в морално отношение има някаква разлика между него и генетичните проектанти, които бяха вградили „Сливане Девет“ в носителя на Мириам Банкрофт.
На ъгъла спрях и наведох глава да запаля цигара.
Късен следобед. Първата цигара за деня.
(обратно)Тази вечер, докато се обличах пред огледалото, ме обзе твърдата увереност, че някой друг ползва моя носител, а аз съм сведен до ролята на пътник в малката наблюдателница зад очите.
Наричат го нарушение на психическата цялост. Или по-кратко — разпадане. Дори когато имаш опит в смяната на носителите, не е изключено да те сполетят пристъпи, но това бе най-тежката ми криза от години насам. Дълго време буквално не смеех дори да мисля — боях се, че човекът в огледалото ще усети присъствието ми. Гледах го като вцепенен как прибира тебитския нож в невронния калъф, как проверява пълнителите на немекса и филипса. Двата пистолета се продаваха с евтини влакнозадържащи кобури, които при натиск залепват ензимно за дрехите. Човекът в огледалото сложи немекса под мишницата си, където якето щеше да го прикрие, а филипса закрепи отзад на кръста. За проба ги извади на няколко пъти срещу отражението си, макар че нямаше нужда. Както обеща Клайв, дисковете за виртуална тренировка наистина се оказаха на ниво. Човекът бе готов да убива.
Размърдах се зад очите му.
Той неохотно свали оръжията и ножа, и отново ги сложи върху леглото. После постоя и изчака да отмине чувството, че е останал беззащитен.
Вирджиния Видаура наричаше това „слабостта на оръжията“. Още от първия ден в Емисарския корпус ни го сочеха като най-тежък грях.
— Оръжието — всяко оръжие — е инструмент — казваше тя. Държеше в ръце квантов пистолет „Сънджет“. — Създаден за определена цел също като всеки друг инструмент и полезен единствено за нея. Ако видите някого да носи навсякъде силов чук само защото е инженер, сигурно ще го сметнете за глупак. А каквото се отнася до инженерите, важи с двойна сила за емисарите.
В редицата Джими де Сото се изкашля развеселено. По онова време той често взимаше думата от името на всички ни. Деветдесет процента от новобранците емисари идват от армейските части на Протектората, където оръжието се смята за нещо средно между играчка и лично божество. Пехотинците на ООН ходеха въоръжени навсякъде, дори в отпуск.
Вирджиния Видаура чу кашлицата и закова Джими с поглед.
— Мистър Де Сото, вие явно не сте съгласен.
Джими пристъпи от крак на крак, леко сконфузен, че го е спипала толкова лесно.
— Ами, госпожо… от опит знам, че колкото повече огнева мощ носиш, толкова по-яко биеш.
Редиците замърмориха одобрително. Вирджиния Видаура изчака шума да стихне.
— Така е — каза тя и вдигна по един квантов пистолет в двете си ръце. — Това… устройство наистина бие в известен смисъл. Моля, елате и го вземете.