Вихрен свят
- Автор: Нивен Ларриё
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихрен свят». Краткое содержание книги:
Образования потръпна от погнуса и понечи да се отдръпне. В следващия миг усети погледите на останалите върху себе си и разбра, че това е работа за Учения. Тръсна глава да се съсредоточи и започна да издава заповеди. Алфин и Джаян хванаха пострадалият за раменете, а Гавинг се зае да опъне глезена. Образования се наведе и започна да намества счупената кост. Работата беше бавна и болезнена. По едно време Клейв дойде на себе си, но после отново припадна.
— Летящата кутия идва насам — предупреди Алфин.
— Да върви по дяволите! — задъхано отвърна Образования. — Още не сме приключили с тази операция!
Звездната кутия бързо се спускаше към тях. Край външните й стени се бяха струпали мъже, облечени в небесносини комбинезони. Остъклената предна част приличаше на гигантско око.
Клейв отвори очи, но очевидно не възприемаше заобикалящата го действителност. Някой трябваше да поеме функциите на лидер…
— Хей, Алфин! — извика Гавинг. — Дай да скрием кората, Миния и Джини ще ни помогнат!
Обърнаха доскорошния си сал с ръб към зеленината и започнаха да го тикат. Гавинг се мушна в гъсталака, последван от Миния. Започнаха да си пробиват път през плътната маса на листата, заобиколени от полумрак. Оказа се, че зеленината е плътна само на повърхността. Отдолу имаше доста обширни пространства, сред преплитащи се жилави клончета.
— Образовани? — повика Алфин.
— Учен — поправи го намусено Образования.
— Добре де, Учен… Имам нужда от помощта ти… Можеш ли да го оставиш за момент?
Клейв беше в полусъзнание и скимтеше от болка. Двете жени до него бяха достатъчни.
— Повикайте ме, ако започне да буйства — рече Образования и започна да се отдалечава, следван от Алфин.
— Какъв е проблемът?
— Не мога да заспя.
Образования се засмя.
— Денят беше доста напрегнат. Едва ли някой имаше време за сън.
— Не съм спал откакто стигнахме до средата на дървото — поясни Алфин и на лицето му изплува налудничава усмивка: — Сега сме всред джунгла, имаме храна и вода, но пак продължаваме да падаме, Образовани!… Тоест Учен!
Образования внимателно го огледа. Алфин не изглеждаше добре. Очите му бяха подпухнали, дишаше на пресекулки, беше неспокоен.
— За безтегловността знаеш толкова, колкото и аз. Научил си го по същия начин. Да не се побъркваш?
— Май да. Все още не съм съвсем безпомощен и успях да убия птицата, която нападна Гавинг — в гласа му звучеше гордост.
Образования се замисли.
— Имам още от онези ресни… — промърмори той. — Знаеш ги, от ветрилната гъба… Знаеш, че са опасни и едва ли искаш да заспиш точно от тях…
Алфин се взря в небето. Звездната кутия още си беше там, но…
— Не.
— Ще ти дам малко, но по-късно, когато нещата тук се изяснят…
Алфин кимна и се обърна, а Образования остана на мястото си. Искаше да бъде сам, главно защото стомахът му се бунтуваше неудържимо. Никога досега не беше виждал счупена кост, а преди малко му се наложи да намества такава, при това без помощта на Учения.
Алфин се насочи към мястото, на което се бяха скупчили Джаян, Мерил и Клейв. По едно време се обърна и видя Образования да гледа към небето.
Когато се обърна се отново, онзи беше изчезнал. Джаян изпищя.
Бяха почти невидими в тъмнината и странните петнисти сенки, дори един за друг.
— Тук мястото е добро за скривалище — рече Гавинг.
— Ще се заровим дълбоко и няма да се разделяме — кимна Миния. — Но какво ще правим с Клейв?
— Налага се да го издърпаме през гъсталака…
— Лошо — въздъхна Джини. — Ще го заболи.
Той избра едно място с гъсто преплетени клонки и кимна:
— Сечи тук.
Нямаше пространство да замахне и Миния беше принудена да използва сабята си като трион. Работеше бавно, с цената на стотици вдишвания. Най-сетне Гавинг натисна освободения край и клонаците поеха вкупом навън, като тапа. Той се измъкна на открито, огледа се и извика:
— Мерил! Насам!
— Идваме — отвърна Мерил.
Двамата с Алфин повлякоха Клейв към отвора с трескава бързина. Еднооката кутия вече висеше почти над главите им, обитателите й вероятно ги наблюдаваха.
Единствената им цел беше час по-скоро да се заровят в гъсталака. Но…