Вихрен свят
- Автор: Нивен Ларриё
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихрен свят». Краткое содержание книги:
Зеленикавата светлина ставаше все по-силна, косматите вълна облаци бързо отстъпваха. Гавинг си помисли, че вижда небе… Зелено, примесено с нещо плътно… Вероятно това е оптическа измама, появила се след продължителния, абсолютно плътен мрак…
— По дяволите! — ревна Клейв и бързо измъкна ножа си. Въжето с харпуна избръмча и увисна, салът се разтърси.
В същия момент излязоха на открито. Гавинг зърна тържествено въртящите се перки на Моби да се отдалечават от тях. Най-сетне свободен, звярът спря и им хвърли прощален поглед. Вниманието на Гавинг беше привлечено от плътния слой зеленина, който стремително се приближаваше към тях. Салът се носеше към безкрайната джунгла и всеки миг щеше да се разбие сред дърветата.
Глава единадесета
Джунглата от сладък памук
Във вселената едва ли имаше нещо, което да наподобява на КАРМ. Изграден с прави и строги линии, както отвън, така и във вътрешността си, той беше изцяло от метал и пластмаса — мъртва звездна материя. Струящата от стените бяла светлина не идваше нито от Вой, нито от слънцето. По пулта за управление и сводестия екран мигаха неземни лампички. КАРМ беше само средство за придвижване, докато Дървото Лондон беше нещо различно — живо и дишащо, населено с топлокръвни същества. Въпреки това Лори възприемаше КАРМ като някаква различна форма на живот.
В качеството си на слуга КАРМ беше незаменим. Той служеше на Кланс — Учения, служеше и на Лори. Понякога го използваха за превоз на моряците в небето. Този път в него беше и Лори.
Като обикновен пасажер, а не като командир. Този факт караше душата й да кипи от гняв.
Гледана от огромния свод на панорамното стъкло, джунглата представляваше безкраен зелен килим, изпъстрен с точици във всички цветове на дъгата. Включително яркочервени — показващи наличието на топлинни гнезда.
— Хайде — промърмори в микрофона морякът-пилот, небрежно натиснал с пръст бутона за вътрешна връзка.
Лори направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания и едва тогава чу очакваните думи:
— Свободни сме.
Пилотът докосна бутоните на панела за набиране на височина. Ускорението беше страхотно и Лори увисна на предпазния колан. Бойците натежаха в специалните си мрежи, които ги прикрепяха към външната част на корпуса. После КАРМ забави скоростта и фигурите им изплуваха на широкия прозорец-екран. Облак от небесни хора, облечени в синьо, бавно се понесе към полюшващата се долу зеленина.
Пилотът преброи дванадесет вдишвания, после освободи клавиатурата. Очите й се насочиха към малкия дисплей на командния пулт, върху който мигаха цифри. Освободи своите бутони, когато дисплея показа нула. Стремителният бяг на джунглата срещу екрана-прозорец рязко се прекрати.
— Диваците все още кротуват — обади се пилотът.
Той правеше опити да не обръща внимание на Лори, но очите му час по час пробягваха по лицето й. Държеше да й покаже, че независимо от заповедта на Първия, мястото на едно 19-годишно момиче съвсем не е тук, в отсека на управление на КАРМ.
— В момента се намират точно под зеленината — подхвърли той. — Сигурен ли си в това, което възнамеряваш да сториш?
— Все още не знаем кои са те.
Гласът на Водача на взвода беше дрезгав от архаичния микрофон.
— Ако се окажат обикновени бойци, просто ще се изтеглим. Нямаме нужда от бойци. Но ако са хора, които се крият…
— Точно така.
— Има ли и други източници на топлина?
— Не съм сигурен. Зеленината е добър отражател, човек трябва да се насочи точно в източника… Междувременно виждам няколко ята птици-сьомга, бихме могли да попълним запасите си от месо… Момент, Водач… Виждам нещо, което пада към джунглата…
— Какво е то?
— Някаква плоскост, върху която се придържат хора…
— Да, виждам я. Но съществата върху нея може би са животни…
— Не, приборите твърдят друго.
Върху сводестия прозорец-екран се появиха купчина алени точици — доказателство за присъствието на човешки същества. По-топлите обекти — например птици-сьомга — се изобразяваха на дисплея в оранжево. А по-студените — като птиците-ленти — представляваха тъмночервени чертички… Пилотът се обърна и срещна погледа на Лори.
— Научи ли нещо, скъпа?
— Не ме наричай скъпа! — сопнато отвърна Лори.
— Моля за извинение, за миг забравих, че си Чирак на Учения. Как мислиш, имаш ли вече достатъчно познания, за да управляваш сама този кораб?