Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Ако ти не можеш да откриеш любовта, то какво остава за другите! — добави тя, като отпи от виното си.
Този коментар беше по-скоро от любезност. Джени бе призната за една от най-красивите жени на света, но за последните три години не бе успяла да завърже нито една сериозна връзка — не че това бе в състояние да изненада Уенди. Връзката с прочута филмова звезда изобщо не е лесна. Трябва да бъдеш особен тип човек (според Уенди, по-скоро перверзен), за да нямаш нищо против папараците да те следват на всяка крачка, а да не забравяме и факта, че звездите непрекъснато са на път. Освен това всеки снимачен екип се превръща в своеобразна огромна фамилия — с всичките там интриги и драми, характерни за нея. Следователно в живота на филмовите звезди трудно се намира място и за съпруг — нещо, което всеки разумен мъж доста бързо схваща и бяга.
— Ти имаш голям късмет с Шейн! — отбеляза Джени.
— Ами… — махна с ръка Уенди.
Шейн не се беше появил за вечеря, което изобщо не беше в негов стил. Дори не вдигаше мобилния си телефон. Уенди започваше да се притеснява. Беше му оставила две съобщения, но пък и не искаше да го притиска, защото ако наистина бе ядосан от нещо, настойчивостта й щеше да влоши нещата още повече. И до ден-нешен съпругът й бе в състояние да се държи като двадесет и две годишен младеж, който има нужда от собствено „пространство“. Тайлър влетя в помещението като тежкотоварен влак и обяви:
— Писна ми!
— По това време вече трябва да си в леглото, господинчо! — отбеляза Уенди с леко укорителен тон. — Часът е девет и половина!
— Няма! — отсече детето.
— Има! — повиши глас майка му.
— Нямаааа! — изкрещя Тайлър.
Господи, каква трудна възраст! А Магда бе толкова сладка на шест! Сега Уенди го сграбчи за ръката, придърпа го към себе си, погледна го право в очите и каза спокойно:
— Джени ни е на гости, а ти се държиш крайно неприлично! Нали не искаш тя да остане с впечатлението, че си лошо момче?!
— О, няма нищо! — махна безгрижно с ръка гостенката им.
— Сега ще си легнеш ли? — продължи Уенди.
Тайлър се откопчи от ръцете й, погледна я злобно и изкрещя: — Нееее!
После хукна като хала из стаята.
— Много се извинявам! — обърна се сконфузено Уенди към Джени, като се изправи. Сега, след като вече беше изискала от сина си да си ляга, беше длъжна да отстоява позицията си докрай.
Къде, по дяволите, се бави Шейн?!
— Не се тревожи за мен! — кимна Джени и си наля последната капка вино в чашата. Вдигна празната бутилка и добави: — Ще отида да отворя друга!
Уенди кимна и хукна да гони Тайлър. От гърдите й се отрони дълбока въздишка. При обичайни обстоятелства не би имала нищо против Джени да стои и до среднощ. Но пък при обичайни обстоятелства Шейн си беше вкъщи. Божичко! Да не е започнал тайно да се дрогира?
Сграбчи сина си за крайчеца на блузката и го вдигна. Детето започна да пищи и да я рита. Без да му обръща внимание, тя го понесе към стаята му.
Всички детски стаи обхващаха огромно пространство, разделено само с картонени стени. На Уенди й се искаше да живеят в истински апартамент, с истински стени, обаче Шейн бе настоявал да живеят в плевня, защото било „много шик“. От време на време ставаше въпрос за ремонти или за преместване, но тъй като тя нямаше никакво свободно време, нещата си оставаха само на приказки — очите на съпруга й блясваха гневно само при мисълта за майстори или за агенти по недвижими имоти. Поради всичко това продължаваха да си живеят в старата плевня, която с всеки изминал ден рухваше все повече и повече.
Сега Уенди постави сина си на леглото. Той започна да скача. Но къде е Шейн, за бога?! Обикновено той приспиваше Тайлър, а тя само влизаше, за да го целуне за „лека нощ“. Когато си беше вкъщи, разбира се. Защото доста често не беше вкъщи, а на снимките на поредния си филм. И макар че никога не би си признала пред никого, с изключение може би на Нико или Виктори, понякога имаше моменти, когато семейството изобщо не й липсваше, когато се чувстваше изключително щастлива, че е сама, че е успешно реализирала се в живота личност, без никакви семейни връзки, които да й тежат като камък на шията и само да я дърпат назад!