Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Елън някаква си. От офиса на някаква жена. Лин някаква си.
— Да не би да е на Лин Бенет? — попита Виктори.
— Възможно е — кимна Зоуи.
— Благодаря — процеди шефката й. Обикновено не се сърдеше на Зоуи, когато не успява да запомни имената на хората. Но и тя самата имаше вина за това — държеше се прекалено свободно и любезно с асистентите си, в резултат на което те не се стараеха достатъчно.
— Да не би да е онзи старец, милиардерът? — полюбопитства Зоуи и сбръчка отвратено нос.
Виктори въздъхна и само кимна. За млада жена като Зоуи Лин Бенет сигурно изглеждаше невероятно древен. Изведнъж се улови, че се надява обаждането на Елън да е свързано с отменяне на срещата — защото, ако не беше така, Виктори въобще не беше далече от мисълта да го стори. Не можеше да си позволи да излезе на среща с човек като Лин Бенет — не и сега, когато целият й живот се разпадаше. А дори и да беше на върха на света, какъв смисъл имаше да го прави? Чиста загуба на време, пък и Лин Бенет сигурно ще се окаже противен дърт досадник…
— Здравейте, Елън! — изрече тя в телефонната слушалка.
— Говорих с Лин и той каза, че биеналето „Уитни“ е перфектна възможност! — съобщи Елън. — Ще ви се обадя два дена по-рано, за да потвърдя срещата.
— Много добре — чу се да казва Виктори, неспособна да се съпротивлява.
После затвори телефона със съзнанието, че е допуснала огромна грешка. Още отсега знаеше, че този Лин Бенет ще се окаже огромен трън в задника. Тази негова асистентка няма ли си по-важни задачи, че да си губи времето с уреждане на социалния му живот?!
Всъщност точно така се държаха всички богати, неженени мъже. Превръщаха служителките си в заместнички на несъществуващите съпруги.
Виктори се изправи и се насочи към дългата маса, върху която рисуваше моделите си. В десния ъгъл, прилежно събрани на купчинка, стояха скиците за есенната колекция, която вече бе започнала. Взе една от тях и се вторачи критично в нея.
Линиите започнаха да се разливат пред очите й. Обзе я паника. Не беше в състояние да прецени дали скицата е добра или не. Остави я и грабна друга — една от любимите й. Вторачи се в нея. Накрая поклати глава. Не беше сигурна. Просто вече не беше сигурна в нищо. Подобно нещо не й се беше случвало никога досега. Колкото и зле да е било, тя бе спокойна, защото знаеше, че винаги може да разчита на вкуса и интуицията си. И ако сега те я предадат, с нея е свършено!
— Вик?
Подскочи стреснато. Отново Зоуи.
— Пак онази жена. От офиса на Лин.
Господи! Виктори се насочи ядосано към телефона и го вдигна.
— Да, Елън? — изрече хладно.
— Много съжалявам, че пак ви притеснявам! — чу в другия край на линията смутения глас на секретарката. — Но току-що говорих с Лин, та той иска да знае дали „Чиприани“ е достатъчно добър за вечерята ви след откриването на биеналето?
— Нямах представа, че после ще вечеряме — отбеляза изненадано Виктори.
— Честно да ви кажа — сниши заговорнически глас Елън, — той обикновено не кани дамите си на вечеря още на първа среща! Та очевидно интересът му към вас е много голям!
— Виж ти! — възкликна горчиво Виктори, като си каза, че този човек като че ли бе единственият, проявяващ интерес към нея. От друга страна, нищо чудно и да не чете модните списания.
— Ако не ви е удобно, няма проблеми — обади се Елън. — Просто ще му съобщя, че вече имате други планове.
Виктори се замисли. Може би точно сега изобщо няма да й навреди да бъде видяна навън в компанията на Лин Бенет. Това ще даде на хората нова храна за клюки и най-важното — ще им отвлече вниманието от безнадеждно провалилата й се колекция. Мразеше да смесва бизнеса с романтичните си връзки, но пък си даваше сметка, че има моменти, когато човек трябва да стори всичко възможно, за да спаси работата си. Пък и кой е казал, че трябва да спи с него?!
Имайки предвид всичко това, отговори на секретарката:
— Кажете на Лин, че за мен ще бъде удоволствие да вечерям с него!
10
— Всичко, което искам, е любов! — въздъхна драматично Джени Кадин.
— Правилно. И един „Оскар“ отгоре — кимна разбиращо Уенди.
Двете с Джени седяха на канапетата в онази част от някогашната плевня, която изпълняваше ролята на дневна. Пиеха бяло вино и пушеха цигари. Джени не се различаваше особено от останалата част от звездното братство — пред хората твърдеше, че нито пие, нито пуши, но всъщност практикуваше и двата порока, при това редовно, само че в пълна тайна. Уенди имаше известни подозрения, че от време на време Джени не отказва и някой джойнт с трева, но пък коя е тя, че да съди другите! Двамата с Шейн и до днес си позволяваха това удоволствие два-ри пъти годишно. Смръщи се и погледна часовника си. Беше девет и половина. Къде, по дяволите, е Шейн?!