Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Различаваше също и серия островърхи черни обекти на новопоявилия се „плаж“, но от тази височина не можеше да каже какво представляват.
По-важното обаче бе, че видя полузамръзнал водопад, падащ в морето от една триъгълна цепнатина в крайбрежната скала, който идеално пасваше на изображението, което бе фотографирал от драконовото яйце. По-навътре в сушата зад водопада се издигаше изгаснал вулкан.
А директно под водопада, точно както беше изобразено върху яйцето, при сега оголената основа на скалата, видя огромен правоъгълен вход с размерите на самолетен хангар.
Входът към Третия връх.
Прикривани от ескадрилата безпилотни самолети, бронираните капсули на Вълка — бяха десантен модел PA-27, използван изключително от ГЕСГ — се понесоха с пълна скорост към входа на Върха.
Залпове противовъздушен огън от японските кораби, както и от десетина сухопътни позиции по скалите, се насочиха към приближаващите капсули. Обикновените куршуми просто отскачаха от волфрамовата им броня, а заглушителните и противолазерните системи отклоняваха изстрелваните ракети.
Щом алтиметрите показаха, че се намират на шейсет метра над оголеното морско дъно, от двете страни на всяка капсула изскочиха ротори и се завъртяха в противоположни посоки, за да забавят падането им.
Капсулата на Вълка се приземи леко като хеликоптер на дъното, само на стотина метра от входа на Върха, недалеч от потъналия супертанкер.
Бронираната врата изсъска и Вълка излезе, последван от двама щурмоваци от ГЕСГ и магьосника на неета.
Носеше малка раница с Огнения камък. От друга капсула, която кацна до тях, излезе Рапирата — носеше Философския камък в също такава раница.
Едва сега Вълка видя какво представляват черните обекти по дъното — черни скали с остри върхове, изработени и нарочно назъбени от човешка ръка.
— Направени са, за да потопят всеки кораб, който приближи прекалено много до входа… — отбеляза единият от щурмоваците.
— Именно — съгласи се Вълка.
Скалите бяха трийсетина, подредени неравномерно. Добра защита за тайно място.
Четиридесетимата щурмоваци на ГЕСГ вече изскачаха от кацналите на морското дъно десет десантни капсули.
Точно тогава японските войници, разположени върху скалите над тях, откриха огън.
— Отвърнете на огъня! — извика Вълка. — И стигнете до входа, преди да е дошла вълната!
„Халикарнас“ кръжеше в ясното небе високо над буреносните облаци и на осемдесет километра на запад. Джак слушаше комуникациите на Вълка и в същото време наблюдаваше сражението, предавано на живо от сателитна инфрачервена връзка, осигурена му от Пайн Гап.
Виждаше сблъсъка отгоре в черно-бял образ — как японските кораби стрелят с трасиращи куршуми нагоре, как американските десантни капсули се изсипват от небето. А най-странното бе, че видя как водите на Японско море се отдръпват в широк полукръг от крайбрежните скали и разкриват морското дъно, потъналите кораби и острите скали.
— Отвърнете на огъня! И стигнете до входа, преди да е дошла вълната!
Стрелба. Заповеди. Пищящи куршуми. После започнаха крясъците.
— Томпсън е улучен!
— Мамка му!
— Екип Едно е вътре! Хайде, народе! По-живо!
— Сър, докладва Рапирата! Подложен съм на тежък обстрел от шибаняците на скалите. Приковаха ни при супертанкера!
— По-добре се отковете, мамка му, защото цунамито ще дойде след девет минути! Всички екипи, прикривайте Рапирата. Трябва да влезе вътре! У него е Философският камък…
Джак скочи.
Вълка бе избрал идеално времето за проникването си — така, че да съвпадне с отдръпването на водите преди връхлитането на цунамито. Но сега приливната вълна наближаваше и един от екипите — този, който носеше незаменимия Философски камък — беше прикован върху оголеното дъно под свирепия обстрел на японските части от скалите.
После, за своя изненада, Джак чу по радиото познат глас.
— Сър, говори Астро… — Чу се характерният кух звук на зареждан гранатомет. — Целим се в онези типове на скалите с гранатомети. Рапира! Давай!
Рапирата:
— Не мога! Огънят е прекалено силен!
Астро:
— Дръжте се! Идваме при теб!
„Астро — помисли Джак. За последен път го беше видял в мината в Етиопия, застанал до Вълка. — Наистина ли е предал групата ми? Нима през цялото време е работил за Вълка?“