Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Жената приклекна и запали следващата клечка, за да прочете надписа в подножието на най-близкия. „Стийл Ийгл 105, 107, 111…“ — зачете тя тихо.
— Ножове — позна Ник. — Четете нататък…
— „Омега текнолъджийс“ — прошепна тя на ръба на следващия.
— Бойни електронни компоненти. Не ни вършат работа. За Бога, тук има всичко!
— „Марк-12 Ай Еф Еф Крипто“…
— Системи за транспондери. Давайте нататък…
Междувременно той клекна до контейнера от другата страна и на далечната мижава светлина от нейната клечка се опита да прочете надписа.
— Май тук има нещичко за нас — прошепна той високо, зарадван.
— „Екс Ем 84 — шок гранати, несмъртоносни. Подходящи за психологическа атака“. Предпочитам нещо смъртоносно, но на харизан кон зъбите не се гледат — рече той по-скоро на себе си.
Тя четеше надписа на друг контейнер.
— „Ей Ен/Пи Ес Си-11 СКАМП“.
— Радиостанции — не вършат работа. Давайте нататък.
— Това пък какво е? „АНФАТДС“?
— Артилерийски системи за данни — без тях!
— „АН/ПРС-132 СОНФРАД“?
— Високочестотни радиостанции за специални задачи. Тц.
— „Тадиран“…
Той я прекъсна.
— Израелски производител на телекомуникационна и електронна техника. Ваш — роден. И него не можем да използваме.
Брайсън извади късмет с по-следващия контейнер от неговата страна. Там имаше гранати тип Ем-76 и Ем-25 — за разпръскване на демонстрации и полицейски контрол на големи маси хора.
— Ето и за нас… — усмихна се Ник. — Точно от каквото имаме нужда. Сега, вие да знаете как се отварят тези неща?
— Нещо като лост, да разкъсаме печатите и хермоопаковката. Те не са заключени, само защитени от влага.
И наистина въпросният контейнер се предаде съвсем лесно. Сетне разбиха и друг. Свалиха фолиото и другите предпазни опаковки и отвориха вратите безпроблемно. Вътре Прецизно бяха подредени дървени сандъци с гранати и други материали. Истинска Аладинова пещера, само че оръжейна. Че и кевларени жилетки и какво ли още не!
След десетина минути се бяха въоръжили до зъби. Прочетоха внимателно всички указания за боравене с взривните материали, за да не стане някоя беля, и започнаха да тъпчат оръжието по специалните джобове и закачалки на жилетките. Намериха кобури, ранички, други неща завързаха просто с най-обикновени ремъци, които също извадиха от контейнера.
Сложиха си и кевларени каски с прозрачни лицеви протектори.
Внезапно нещо много силно изтрещя точно над тях. Сетне се чу още един трясък, трети… Метал заскърца срещу метал. Брайсън се вмъкна в тясното пространство между два контейнера и махна на русокосата да дойде при него.
Някъде над тях се откри цепнатина, а през нея веднага блясна силна светлина. Отворът се разшири, появиха се четирима от горилите на Калаканис с мощни фенери, а зад тях се тълпяха още доста хора и дори от неудобната позиция, в която се бе прикрил, Брайсън забеляза, че до един са тежковъоръжени.
За Бога! Знаеше, че сблъсъкът е неизбежен, но защо толкова бързо и защо именно тук? Трябваше му още малко време да формулира стратегия, да координира действията с безименната русокоса жена, която се бе съюзила с него по някаква си засега неизвестна му причина.
Насочи нагоре българския автомат „Калашников АК-47“, като мислено изреждаше възможностите. Да открие огън оттук и сега бе все едно сам да ги уведоми за местоположението си. Все пак онези горе не можеха да бъдат стопроцентово сигурни, че двамата с русокосата са тук.
Сетне забеляза изоставените от него и жената оръжия, разхвърлени на стоманения под на пътечката между контейнерите. Те бяха сами по себе си доказателство, че преследвачите им правилно са преценили къде да ги търсят. Или са тук, или са били тук преди малко. Проста работа.