Измамата Прометей

— Да, но вече не — сурово рече Ник и подхвърли пистолета на дланта си.

— Наизуст го зная този кораб. Ако искате да стоим тук и да си играем като децата, добре. Но сега и на мен ми се налага да изчезвам. Калаканис разполага с още много хора и вече сигурно проверяват навсякъде. Вижте!

И тя посочи към тавана, където се въртеше черното око на камера.

— По-голямата част от съда се наблюдава по този начин, но не и цялата. Затова хайде да изчезваме — ако ли не, стойте си тук и умирайте. Изборът си е ваш!

И без повече думи тя хукна по пътечката към къса метална стълба, водеща към люк на тавана. Жената се изкачи и го отвори с лекота, сетне му махна с ръка да я последва.

Брайсън се колеба не повече от секунда. Какъв ти избор! Коя беше тази, за кого работеше, защо бе тук? Въпроси, въпроси.

Очевидно не бе истинска стюардеса. Е, тогава?

Изкатери се през люка и отново попита:

— Какво търсите тук…?

— ТИХО! — изсъска тя. — Тук вече звукът се носи надалеч.

Затвори люка след него и го залости с голямо желязно резе. Шумът от генераторите остана нейде отзад, съвсем приглушен.

— За наш късмет, корабът е проектиран да издържа на пиратски нападения. Всички коридори и пасажи се заключват.

Брайсън я изгледа, за миг забравил за опасността — тя бе забележително красива.

— Права сте — рече тежко след малко. — Избор точно сега нямам, но по-добре ми кажете какво става тук?

Тя го изгледа с удивление.

— Аз пък нямам време за дълги обяснения. Но и аз съм на кораба под прикритие. Следя оръжейни трансфери, целящи да върнат развитието на Израел в каменния век.

О, Мосад! Но акцентът бе левантински, от долината Бекаа. Хм, нещо не се получаваше. Може ли агент на Мосад да бъде ливанец? Не му се вярваше.

Тя наведе глава, заслушана в някакъв недоловим за Ник шум.

— Хайде, оттук — рече тя и тръгна по друга стълба, също водеща нагоре.

Последва я до площадка и до нов люк, който ги допусна до тъмен и дълъг коридор. Краят му не се виждаше. Сигурно минава по дължината на целия кораб, помисли Брайсън. Нямаше вид на често използван.

— Хайде! — прошепна жената и хукна наляво.

Брайсън затича след нея; наложи се да увеличи темпото — тя бягаше леко като сърна. Ник се удиви — неуморим, подскачащ стил и абсолютно безшумен! Опита се да го имитира, защото разбра, че тя се старае да избегне вибрациите — те рано или късно неминуемо ще привлекат нечие внимание.

За минута пробягаха няколкостотин метра в тъмния тунел, сетне на Брайсън му се стори, че зад себе си долавя приглушен шум. Извърна глава, усети движението на някакви сенки. Преди още да успее да й каже, тя внезапно спря и залепи гръб към стената, точно до заварено стоманено ребро. И Ник направи същото на отсрещната стена, но със значително закъснение.

Почти веднага някой зад тях започна да стреля. Зачаткаха автоматични откоси, засвириха рикошети. Като обърна глава в посока на стрелбата, Ник забеляза святкащото дуло на оръжието — беше може би лека картечница някъде на края на тунела; тялото на стрелеца бе в сянка, почти незабележимо.