Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Прав си — каза тя. — Би трябвало да имаме каменна църква.
Алфред я гледаше с очакване и тя се зачуди какво иска да каже.
Елън, свикнала явно да измъква с ченгел думите от устата му, рече:
— Какво имаш предвид, Алфред?
— Добре де, как се почват църквите? — попита той в отговор. — В смисъл, ако искаме каменна църква, какво правим?
Елън сви рамене.
— Нямам представа.
Алиена се намръщи.
— Можем да учредим енорийско настоятелство.
Енорийското настоятелство представляваше сдружение на хора, които дават угощение от време на време и събират помежду си пари, обикновено за да купят свещи за местната църква или да помагат на вдовици и сирачета в селището. Малките села никога нямаха гилдии, но Кингсбридж вече не беше село.
— С какво ще помогне това? — попита Алфред.
— Членовете на настоятелството ще платят за новата църква.
— Че да направим настоятелство тогаз.
Алиена се зачуди дали не беше го подценявала. Изобщо не правеше впечатление на благочестив тип, но ето, че се опитваше да намери пари за вдигане на църква. Може би имаше скрити качества. После се сети, че Алфред беше единственият строителен предприемач в Кингсбридж, тъй че със сигурност щеше да вземе поръчката за строежа на църквата. Можеше и да не е интелигентен, но бе достатъчно прозорлив.
Все пак идеята й допадна. Кингсбридж се превръщаше в град, а градовете винаги имаха повече от една църква. С алтернатива на катедралата, градът нямаше да е така изцяло зависим от манастира. В момента Филип бе неоспоримият владетел и господар тук. Беше благонамерен тиран, но тя можеше да си представи време, когато търговците щеше да ги устройва да си имат алтернативна църква.
— Би ли обяснила на някои други това за настоятелството? — запита Алфред.
Беше се съвзела след бягането. Не й се искаше да замени компанията на Елън и Джак с Алфред, но идеята я бе въодушевила доста, а и щеше да е невъзпитано да откаже.
— С радост — отвърна му тя, стана и тръгна с него.
Слънцето залязваше. Монасите бяха запалили големия огън и поднасяха традиционния ейл, подправен с джинджифил. След като вече бяха сами, Джак искаше да зададе на майка си един въпрос, но не се осмеляваше. После някой запя. Той знаеше, че Елън всеки момент ще се включи, затова изтърси на един дъх:
— Менестрел ли беше баща ми?
Тя го погледна. Беше изненадана, но не и ядосана.
— Кой ти каза тази дума? Никога не си виждал менестрел.
— Алиена. Ходила е с баща си във Франция.
Майка му се загледа над смрачената морава към огъня.
— Да, беше странстващ певец. Той ми каза всички онези поеми, също както аз на теб. А сега ти ги казваш на Алиена?
— Да. — Джак леко се изчерви.
— Наистина си влюбен в нея, нали?
— Толкова ли е явно?
Тя се усмихна обичливо.
— Само за мен, мисля. Тя е доста по-голяма от теб.
— Пет години.
— Ще я имаш, обаче. Ти си като баща си. Той можеше да има всяка жена, която поиска.
Джак бе притеснен да говори за Алиена, но жаден да чуе за баща си. Искаше му се да знае още. Но за голямо негово разочарование в този момент дойде Том и седна с тях. Заговори веднага:
— Говорих с приор Филип за Джак. — Подхвърли го небрежно, но Джак долови напрежение в тона му и се досети, че идва нещо неприятно. — Според Филип момчето трябва да се образова.
Майка му реагира възмутено, както можеше да се очаква.
— Той е образован. Може да чете и пише на английски и френски, знае да смята, може да декламира цели книги поезия…
— Хайде сега, не ми тълкувай думите погрешно — заговори по-твърдо Том. — Филип не казва, че Джак е невежа. Тъкмо напротив. Казва, че Джак е толкова умен, че би трябвало да получи повече образование.
Тези похвали не зарадваха Джак. Споделяше подозрителността на майки си към духовниците. Тук със сигурност се криеше някоя уловка.
— Повече? — повтори презрително Елън. — На какво повече иска да го научи оня монах? Ще ти кажа. Теология. Латински. Риторика. Метафизика. Кравешки лайна.
— Не го отхвърляй толкова бързо — отвърна кротко Том. — Ако Джак приеме предложението на Филип, тръгне на училище и се научи да пише бързо с хубав секретарски почерк, ако научи латински, теология и всичките други предмети, дето ги нарече кравешки лайна, би могъл да стане секретар при някой граф или епископ, и след време може да е богат и издигнат човек. Не всички барони са синове на барони, дето е речено.
Очите на Елън се присвиха опасно.
— Ако приеме предложението на Филип, казваш. Какво точно е предложението на Филип?
— Джак да стане монах послушник…