Обществото на Жулиет

— Значи, Ричард…

— Дики — прекъсна ме той за трети или четвърти път — наричай ме „Дики“.

И за трети или четвърти път аз се престорих, че не съм го чула.

— Добре, Ричард… Кажи ми отново, ако обичаш, какви са предимствата на бързо слягащия се и малко свиваем бетон?

Бях попила достатъчно терминология, за да мога да подхвърля нещо за продължение на разговора и да го накарам да мисли, че слушам какво ми говори.

— Изпомпваемост, бейби — каза той. И натърти: — Из-помп-ва-е-мост.

— И намаляване на слягането — добавих аз.

— По-малко деформиране — каза Дики. — По-малко извиване и изкривяване. Искаш да остава твърд и прав.

Размаха ръце във въздуха като каратист и се разкикоти гърлено.

— Мисля, че схванах — казах аз.

След като проявих подобна заинтересованост и звучах като човек, който наистина знае за какво говори, Дики направо се вдъхнови и се втурна в словесна атака. Аз изключих в същия миг.

На стената зад него имаше няколко репродукции в рамки на примитивни рисунки на мъже и жени, които се чукаха в различни пози. Разпознах ги веднага, бяха от книгата, която Бриджит Бардо разлиства в „Презрение“ на Годар, книгата, която вулгарният американски продуцент бе дал на нейния съпруг сценарист, за да му помогне да направи по-сексуален сценария на германския режисьор Фриц Ланг, който е почти изцяло основан на гръцки мит и няма никакъв комерсиален потенциал. Книгата бе с древноримски еротични рисунки и продуцентът се надяваше, че съпругът на Бардо ще се вдъхнови, това ще прелее в сценария му и така ще се получи филм, който ще прикове зрителите в киносалоните. Рисунките в книгата и тези на стените бяха създадени с конкретна цел — вид сексуален наръчник и еротичен стимулатор за клиентите на публичните домове в Помпей. Именно там са били намерени. Предположих, че бяха изложени тук със същата цел.

Дики говореше и единствените думи, които регистрирах със съзнанието си, бяха „изхвърляне“, „вибриране“ и „петна“. Не знаех дали говори за цимент, или вече бе преминал на мръсотиите, но ако готовият бетон можеше да въодушеви толкова много Дики, явно той бе мъж, на когото бе лесно да доставиш удоволствие. Само дето аз не бях правилният човек за тази работа.

— Петна? — повторих аз.

— Да, кукло, петна — каза той. — От мръсотиите. Във водата.

О, ясно, още бяхме на цимента, казах си аз и отново изключих. Огледах се из стаята към всички други голи мъже и жени, на всякаква възраст, с всякакви размери и форми, и се запитах с какво ли се занимаваха.

Козметични хирурзи. Биотехнологии. Оръжие. Петрол. Фармацевтика. Логистика. Борсови сделки.

Защото всички тези безименни бюрократи без лица, които оглавяват корпорации, за които никога не сте чували, но чиито решения се отразяват осезаемо на всеки детайл от живота ви — от хапчетата, които вземате преди закуска, до бензина, който сипвате в колата си, и ортопедичната възглавница, върху която отпускате глава нощем — да, всички тези хора също имат сексуален живот. Те трябва да чукат. Явно това бе едно от местата, на които го правеха. Точно тук. На скъпи и екстравагантни секспартита като това, създадени, за да защитават тяхното достойнство, а защо не и свенливостта им. Места, на които носеха маски, за да бъдат анонимни в личния си живот така, както бяха анонимни и в обществения си живот.