Обществото на Жулиет

Аз стигнах по-далече, отколкото си бях представяла, че е възможно. Ако можех да се видя отстрани, там, в онази зала, заобиколена от всички онези мъже, не знам дали щях да се разпозная. Най-вероятно щях да разпозная Анна.

Когато се прибрах у дома, болката ме победи, мускулите ми ме боляха, сякаш бях катерила планина и се бе наложило да използвам всяка част от тялото си, за да стигна върха. Чувствах се освежена, но изтощена и всичко, което исках, бе просто да си взема дълга, гореща вана. Докато водата течеше, се погледнах в огледалото на банята. Радвах се, че Джак не бе тук, за да не види как тялото ми е зачервено от плясканията и щипането, и ударите. В същото време още бях в състояние на въодушевление и адска възбуда. Ако Джак бе тук, щях да пъхна члена му веднага в устата си. Щях да се притисна в него и да поискам той да ме накаже с красивия си пенис още повече.

Запалих свещ с аромат на жасмин, пуснах няколко чаени листа във водата, сипах пет-шест капки лавандулово масло и се отпуснах бавно във ваната. Потопих се напълно и усетих как топлината отпуска мускулите ми, парата попиваше в порите на лицето и тялото ми и започнах цялата да се потя.

От дълго време не бях спала толкова добре. Спах като бебе. А когато се събудих, тялото ми още ме болеше, но умът ми бе ясен и остър. Бях готова да изляза, за да напазарувам, и написах бележка на Джак, защото той щеше да се прибере днес и исках всичко да е идеално; надявах се, че ще е размислил и ще оправим отношенията си. В бележката му написах, че го обичам. И наистина го мислех. Вярвах в това повече от всякога. Желаех го повече от всякога.

Точно преди да изляза, прерових чантата си, за да проверя дали ключовете ми са там. Вместо тях обаче намерих руло с банкноти. Банкноти от по сто долара. Нямах никаква идея как се бяха озовали там. Вдигнах ги и просто ги зяпнах. Бях в шок. Бях парализирана и смаяна, сякаш някой току-що ме бе изритал по задника и се бях събудила от дълбок сън, чудейки се какво бе станало.

Трябваше да слушам по-добре Анна. „Бънди е пълен с изненади“, бе казала тя и си бях помислила, че е просто една от нейните малки глупави реплики, които изтърсваше от време на време. Сега вече разбирах. Той ме бе превърнал в единственото нещо, което не желаех да ставам. Бях погълната от извратената пигмалионска фантазия на Бънди, в която всяка жена бе неоформено творение, очакващо да бъде оформено като курва. Бънди ме бе преобразил в Северин. Belle de jour. Специалитетът на деня.

Една от кучките на Бънди.

Чувствах се омърсена и използвана. Стомахът ми се разбунтува, усетих как започва да ми се гади. Гаденето премина в гняв. Чувах само беснеещия глас в главата ми.

Как може да си толкова тъпа?! Крещях си сама, наум, защото Бънди ме бе прецакал, а дори не се бях усетила. Казвах си, че аз контролирам ситуацията, че съм по-умна от другите.