Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Ти си вихрушка — чу през виковете тихите думи на Скифър. — Не чакай противника. Накарай го да се страхува от теб. Разколебай го.
Трън връхлетя с крясък следващия си противник в момента, в който Синия Дженър даде начало на двубоя. Изблъска го върху стъписаните му другари по гребло, посече го през корема с меча и стовари с едно звучно „дрън“ секирата си върху шлема му. Онзи запреплита крака, докато опитваше да вдигне вдлъбнатия, нахлупен на очите му шлем, а екипажът на „Южен вятър“ избухна в смях.
— Мъже, свикнали да се бият в стената от щитове, гледат само напред — продължаваше да мърмори Скифър. — Щитът се превръща в слабост. Нападай отстрани.
Следващият беше нисък, но набит, широк като ствол на дърво и много предпазлив. Трън го остави да я изтиква назад с щита си достатъчно дълго, че гневните викове на екипажа на „Черно куче“ да преминат в аплодисменти. Тогава оживя — подлъга го, че тръгва наляво и се стрелна вдясно, направи лъжлив замах с меча отгоре и онзи послушно вдигна щита. Трън закачи глезена му със секирата си, дръпна рязко нагоре и го просна по гръб, после опря върха на дървения меч в гърлото му.
— Точно така. Никога, където те очакват. Не спирай да нападаш. Удряй първа. Удряй последна — мълвеше Скифър.
— Безполезни псета! — кресна Крауч. — Срам ме е, че съм един от вас! — Грабна падналия дървен меч, взе щит с изрисувана на него бяла стрела и влезе в кръга.
Беше злобен, бърз и хитър, но Трън беше по-бърза, по-хитра и свирепа, а Скифър я беше научила на неща, за които той дори не подозираше. Тя затанцува около него, изтощи го, засипа го с удари и накрая той нямаше представа накъде да гледа дори. Изчака го да се хвърли към нея, шмугна се покрай него и на разминаване го плесна през задника с меча си така, че сигурно и в Калийв чуха плющенето.
— Това не е справедливо изпитание — изръмжа Крауч. Беше очевидно, че едва се удържа да не разтърка изтръпналия си задник.
— На бойното поле няма място за честност — сви рамене Трън.
— На бойното поле се бием със стомана, момиче. — Той захвърли гневно дървения меч в тревата. — С истински оръжия щеше да е различно.
— Така е — отвърна Трън. — Вместо да ближеш рани по накърнената си гордост, щеше да си пилееш червата през разцепения задник.
Мъжете от „Южен вятър“ се разсмяха и Дженър се опита да успокои кормчията си, като му предложи нова чаша ейл, но онзи избута ръката му настрани.
— Сега ще си взема секирата и ще видиш, кучко!
— Донеси си секирата, свиньо, чакам!
— Не. — Скифър постави ръка пред гърдите на Трън. — Ще дойде денят, в който ще се изправиш лице в лице със Смърт, но този ден не е днес.
— Ха — изджавка Крауч. — Страхливци!
Трън изръмжа, но Скифър я избута назад и присви очи:
— Ти си просто торба с пръдни, кормчийо. Празен човек си ти.
Одда пристъпи покрай нея:
— Не съм съгласен, пълен е до ушите с лайна. — Трън с изненада забеляза проблясващия в ръката му нож. — Никога не съм имал по-смел другар по гребло, без значение мъж или жена. Следващата ти обида ще приема лично и ще те убия.
— Само ако ме изпревариш — избоботи Досдувой, отметна одеялото и се изправи в цял ръст.
— Мен също. — Бранд беше застанал от другата ѝ страна, поставил превързана ръка върху дръжката на онзи негов хубав кинжал.
Трън забеляза множество ръце по дръжките на оръжията. След всичкия изпит ейл, накърнена гордост и изгубено в залозите сребро — нещата отиваха на зле. Но преди някой да помръдне от място, отец Ярви притича чевръсто между двата наежени един срещу друг екипажи.
— Имаме достатъчно врагове и без да превръщаме приятелите си в такива! Всяка пролята капка кръв тук, ще е пролята напразно! Нека разтворим свитата в юмрук длан. Да отдадем този ден на Бащата на гълъби. Ето! — Той бръкна в джоба си и подхвърли нещо лъскаво на Крауч.
— Какво е това? — изръмжа кормчията.
— Среброто на кралица Лейтлин — отвърна Ярви, — със собствения ѝ лик на него. — Пасторът може и да нямаше пръсти на едната ръка, но тези на другата компенсираха липсата с ловкост. Монетите полетяха към екипажа на „Черно куче“ с небивала бързина.
— Не ни е притрябвала милостинята ти — кресна Крауч, но другарите му вече бяха на колене и събираха лъскавите монети.
— Приемете го като предплата, тогава! — провикна се Ярви. — За онова, което ще ви плати кралицата, когато се явите пред нея в Торлби. Тя и съпругът ѝ, крал Удил, никога няма да отпратят дръзки мъже и добри бойци. Особено такива, които недолюбват Върховния крал.