Половин свят

— Не изглежда да е свършило добре за екипажите — промърмори Бранд. Отдаваше му се на него да казва на глас очевидното.

— Мъртви са — изчурулика Скифър. — С изключение може би на неколцина щастливци, взети в плен. Не, по-скоро неколцина нещастници. Хората коне не се славят като милостиви господари.

Одда огледа смръщено степта:

— Дали и ние ще се натъкнем на тях?

— Като си знам късмета — промърмори Досдувой.

— Отсега нататък ще търсим сигурно място за лагеруване! — извика Рълф. — И удвояваме стражата! Искам осем будни мъже по всяко време!

И така, с обтегнати нерви, вперили очи в степта и подскачащи при всеки шум, продължиха да гребат. Докато не се натъкнаха на плаващ в обратната посока кораб.

Беше горе-долу със същата големина като „Южен вятър“, с по шестнайсет гребла на всеки борд. От статуята на носа — черен вълк — Трън се досети, че бяха тровенландци, а по белезите по окачените покрай бордовете щитове се досети, че разбираха от бой. Нещо повече, може би дори бяха тръгнали да го търсят.

— Дръжте оръжията подръка! — викна Рълф, вече стиснал в своята черния рогов лък.

На лицето на Сафрит се изписа тревога при вида на мъжете, които прибираха гребла и вадеха оръжия:

— Не трябваше ли да проправяме пътя на баща Мир?

— Разбира се — отвърна отец Ярви и разхлаби меча си в ножницата. — Но думите на въоръжения тежат повече. Добра среща! — провикна се към другия кораб.

На носа му се изправи брадясал мъж в ризница:

— И на вас, приятели! — Щеше да звучи много по-приятелски настроен, ако от двете му страни не се бяха появили мъже с насочени лъкове и опънати тетиви. — Корабът ни е „Черно куче“, плаваме нагоре по „Непристъпна“ от Първия сред градовете!

— „Южен вятър“, надолу по „Непристъпна“ от Ройсток! — извика в отговор отец Ярви.

— Как беше през Прохода?

— Жадна работа за онези, които носиха. — Той вдигна сакатата си ръка. — На мен ми се размина.

Другият капитан се разсмя:

— Добрият водач трябва да споделя несгодите с хората си, но никога поравно, че иначе бързо губят респект! Може ли да приближим?

— Може, но имайте предвид, че сме добре въоръжени.

— По тези земи невъоръженият буди съмнение. — Той даде знак на екипажа си — брадясали ветерани с множество белези и сребърни гривни по ръцете — които умело придвижиха „Черно куче“ към средата на течението и го изравниха с „Южен вятър“.

Капитанът избухна в смях:

— Кое е дъртото копеле на руля ви? Да пукна, ако това не е Рълф Злия! Бях сигурен, че си мъртъв! Не че загубих сън от това, де!

Рълф също избухна в смях:

— Ще пукнеш и още как, Синия Дженър! Пък аз чух, че ти си умрял! Набих канелката на буренце ейл като разбрах!