Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Той спаси живота на сина ми.
Явно единственият, който подложи на съмнение истината, беше самият Бранд. Ако седеше на заострен кол, сигурно щеше да се чувства по-удобно, отколкото в момента, обект на толкова хвалби.
— Как са нещата около Разбито море — попита Синия Дженър след края на песента. — Не сме се прибирали у дома от година.
— Нищо ново — отвърна Ярви. — Баба Вексен отправя все повече искания от името на Върховния крал. Последно се говореше за данъци.
— Чумата да го тръшне! И него и неговия Единствен бог! — викна Дженър. — На каквото сложи ръка човек, си е за него, не е редно да го дели с друг крадец, само защото седи на по-висок стол.
— Колкото повече имат някои, толкова повече ламтят за още — каза Ярви и мъжете от двете страни на огъня закимаха одобрително.
— Чисто ли беше по „Божествена“?
— Ние поне нямахме никакви проблеми — отвърна Рълф. — Ами „Непристъпна“?
Дженър пое шумно дъх през стиснати зъби:
— Проклетите хора коне са се разбунили като оси, нападат кораби, кервани, палят ферми току под стените на Калийв.
— Кое племе? — попита Ярви. — Ужаки? Бармеки?
— Различни племена ли са? — зяпна го учудено Дженър.
— Всяко с нравите и обичаите си.
— Е, на мен стрелите им ми изглеждат доста еднакви, пък и принцът на Калийв не прави много разлика между тях. Дошло му е до гуша от предизвикателствата им и се е заканил да им даде кървав урок.
— Най-добрият урок — ухили се Одда, излагайки на показ изпилени зъби.
— Така е, само дето не смята да го направи със собствените си ръце.
— Принцовете рядко си цапат ръцете — каза Ярви.
— Прекарал е верига през „Непристъпна“ и не пуска никой да премине. Иска ние, северняците, да накажем хората коне от негово име.
Рълф се изпъчи:
— Нека опита да спре пастора на Гетланд с веригата си.
— Не познаваш принц Варослаф. Никой нормален човек не иска да го познава. Не знаеш какво ще направи плешивото копеле в следващия момент. Ние се отървахме единствено защото му замазах очите с това как сме щели да разтръбим вестта и доведем още воини от земите около Разбито море. Ако бях на ваше място, обръщам кораба и тръгвам обратно.
— Ние продължаваме — каза Ярви.
— Тогава ви желая много късмет с времето за плаване и да се надяваме, че няма да имате нужда от късмет в битката. — Синия Дженър отпи голяма глътка ейл. — Но се боя, че ще ви трябва.
— Същото важи за онези, тръгнали през Прохода. — Скифър се беше изтегнала по гръб, с ръце на тила и протегнати към огъня боси крака. — Може би е добра идея да изпробвате вашия, преди да сте стигнали там.
— Какво имаш предвид, жено? — изръмжа Крауч.
— Приятелски двубой с тренировъчни остриета. — Скифър се прозя. — Ученикът ми вече победи всички от нашия екипаж и има нужда от нови противници.
— Кой е ученикът ти? — Дженър надникна към Досдувой, който приличаше на планина, загърнат в одеялото си в тъмнината.
— О, не, не — отвърна гигантът. — Не съм аз.
Трън нахлузи смелото изражение на лице, изправи се и пристъпи в светлината на огъня:
— Аз съм.
Настъпи мълчание. После Крауч се изкиска невярващ на очите си и екипажът му го последва.
— Тази недостригана вейка?
— Момичето може ли въобще да държи щит?
— Обзалагам се, че може да държи игла и конец обаче. Имам нужда някой да ми зашие чорапите!
— Ще имаш нужда от шиене и още как — изръмжа Одда. — Но не чорапите ти, ами ти самият.
Едно момче, може би година по-голямо от Трън, измоли привилегията да я натупа пръв и двата екипажа запалиха факли и се наредиха в кръг. Разнесоха се окуражителни подвиквания, подигравки, тръгнаха и залози. „Страхът е хубаво нещо. Страхът те прави предпазлив. Страхът те пази жив“, казваше бащата на Трън. И добре, защото в момента главата ѝ кънтеше, напираше да се пръсне от ударите на собственото ѝ сърце.
— Залагате на това нищожество? — викна Крауч, разцепи с брадвичка една от сребърните си гривни и заложи половината срещу Трън. — По-добре си хвърлете среброто в реката! Ще се включиш ли?
Синия Дженър погали замислено брада и гривните на ръката му издрънчаха:
— Моето сребро си е добре там, където съм го сложил.
С първия сблъсък на дървените остриета напрежението и тревогите на Трън се изпариха и тя знаеше, че вече е спечелила този двубой. Избегна втория замах на момчето, отдръпна се от третия и пропусна залитащия дангалак покрай себе си. Беше силен, но нападаше с прекалено много гняв, млатеше слепешката и не успяваше да пази добре равновесие. Приклекна под поредния му, зле насочен замах отстрани и почти се разсмя — толкова нескопосан беше. Закачи със секирата си щита му, свали го надолу и плесна рязко момчето през лицето с плоската страна на дървения си меч. Той се тръшна тежко на задника си, замига на парцали и от носа му шурна кръв.