Гай-джин

Доставяше й огромно удоволствие да се подписва Анжелик Струан. Двете имена вървяха много добре заедно. Беше забавно да упражнява подписа си, извивката на „С“ някак си й помагаше да мисли.

„Откъде, за Бога, ми идват всичките тези прекрасни хрумвания, моят план за Едуард? Отлично ще е, ако направи каквото искам. Това ще убеди Тес, че не съм й враг. Но нейният син си е неин син и на нейно място аз не бих простила. Не бих могла.

Пътят напред гъмжи от бедствия, толкова е лесно да сбъркам. Андре все още ми е вярно куче, очакващо да му бъде сложен намордникът или да бъде унижено. Но има и верен път, по който да поема — фалшивият ковчег е на път. Малкълм е подготвен и очаква утрешния ден. Все още мога да ида в Хонконг с пощенския кораб, стига да поискам. Сигурна съм, че Едуард мечтае да се ожени за мен, а той най-добре знае, че богата съпруга е по-добре, отколкото бедна. Имаме непопълнените сметки на Малкълм и печата му, за който никой не знае — и двайсет и осем дни, докато ми дойде. Пресвета Майко, да благодаря на милостивия Бог — моля се за дете от него.

Ох, Малкълм, Малкълм, колко хубаво щяхме да живеем с теб. Щях да изглеждам чудесно като бременна, кълна се.“

Анжелик с усилие се отърси от меланхолията си и дръпна звънеца на бюрото. Вратата се отвори без учтиво почукване, без никакво почукване.

— Госп’жица?

— Тай-тай, А Со! — озъби се тя; бе очаквала това.

— Госп’жица тай-тай?

— Изпрати Чен тук, бърже-бърже.

— Ти яде тук, долу, госп’жица? О, госп’жица тай-тай?

Анжелик въздъхна заради увъртанията на А Со, която все измисляше как да избегне обръщението тай-тай.

— Слушай ти, магарешко лайно — рече й тя мило, — аз съм по-силна от теб, скоро аз ще ти плащам и тогава голям зор ще видиш — и се зарадва, като видя как тъмните очи върху плоското лице се разяриха. Както й бе обяснил Малкълм, ако говориш не на пиджин, а на правилен английски на А Со, който прислужницата не можеше да разбере, я унижаваш. „Колко им е изкривено мисленето на тия китайци“ — рече си Анжелик. — Чен, бърже-бърже!

А Со се затътри намръщена. Когато Чен влезе, Анжелик му каза, че в Британското посолство трябва да бъде отнесено едно писмо. Той кимна, без нищо да каже.

— Чен, А Ток болна или не, хей?

— А Ток болна. А Ток отишла Хонконг. — Чен махна с ръка към морето. — Край господар.

— Ох! — Анжелик изпита огромно облекчение и съжали, че не се е сетила за това най-напред. Няколко пъти я бе виждала да се спотайва в сенките, черните й очи бяха пълни с омраза, слюнка се точеше от крайчето на устата й. Анжелик му подаде писмото до Кетърър. — Иди Голяма къща, сега.