Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Беше написано на руски, както и целият дневник — навик, втълпен му от майка му, рускинята, — за да крие написаното от чужд поглед, а също и да поддържа езика. Това го подсети. Пръстите му отвориха новия за 1863 година дневник и той постави въпросителна на 11-и януари, добавяйки: „11-и януари. Вече ще сме разбрали дали А. е заченала или не.“ „Дете от Малкълм значително би облекчило живота“ — помисли си той мрачно.
Бе решил да направи всичко, което е по силите му, за Анжелик заради нейното достойно държание вчера, както и на кея днес, заради удоволствието, което тя му бе доставила с танците, смеха и безгрижието си, които бе донесла със себе си в Йокохама, и защото беше французойка. С цялото скрито перчене, с което французойките превъзхождаха всички други жени.
Сър Уилям се усмихна. „Наистина, Анжелик, ти си французойка. А ние сме британци и не сме глупаци — ето защо ние управляваме света, а не французите.“
— Филип!
Сьоратар и Андре стояха на прозореца. „Буйният облак“ вдигна предните платна, марселите, брамселите и бомбрамселите си и вече с опънати платна и с вятър откъм кърмовата част с пълна скорост пое към океана. Мнозина също наблюдаваха, завиждаха му, зловидеше командват подобен кораб. Мнозина се питаха за товара му, за Анжел, която щеше да отпътува на следващия ден, и какъв щеше да е животът им тук без нея, а също и за съдбата на писмата на борда. Андре се обади:
— Посланикът Дьо Жороар ще се съгласи ли, Анри?
— Да. Правил съм му много услуги, нашата легация тук с всеки изминал ден постига все повече, а и тайното посещение, за което си се уговорил с Йоши, което аз му обещах, е уредено, нали?
— Увериха ме, че е така — отвърна Андре, гърлото му изведнъж пресъхна. Райко се бе заклела, че може да разчита на това, че тайните военни планове, които й бе предал, вече са в ръцете на предани посредници в Йедо за преговори и възнаграждение. — Първо Йоши трябва да се върне, Анри, тогава ще уточним датата. Обещаха ми, че ще се качи на флагмана. Имам среща довечера и там ще се определи наложеният платеж.
— Промених намерението си за предплата. Най-добре е да… — Сьоратар повиши глас, тъй като Андре понечи да възрази — Най-добре ще е да изчакаме. Реших, че е по-добре да изчакаме! — Той седна пред бюрото си и направи знак на Андре да се настани срещу него не ядосано, а с мекота, която не търпеше възражения. — Щом узная със сигурност, че той ще се върне, ще платиш на тези… посредници.
— Но аз им обещах парите за довечера, ти се съгласи.
— Тогава обясни, че не им вярвам — рече Сьоратар с неодобрителна усмивка. — Нека ги изпитаме. За какво говорех — Дьо Жороар ще я постави под опеката на държавата и така тя се превръща в част от нашата държавна политика, нали?
Тази вечер Андре ненавиждаше Сьоратар, мразеше го, защото бе опасен и неискрен и защото знаеше твърде много, помнеше много и беше безчувствен. Тази сутрин на закуска Сьоратар го бе огледал:
— Какво има, Анри?
— Нищо, имаш петно на шията си, не съм го виждал преди и се питах дали… Как си, Андре?
Андре ужасен бе хукнал към огледалото в спалнята. Бе се уплашил, че първият признак на болестта му се е проявил. Откакто се бе захванал с Хиноде, бе станал болезнено чувствителен към най-малкия белег, болка или температура. Повечето вечери тя го разсъбличаше на светло, говореше му колко й е приятно да го гледа, да го докосва, да го масажира и да го гали; пръстите и дланите й винаги бяха толкова чувствени, но тя със сигурност търсеше издайнически белези.
— Все още нищо, още не, слава Богу — бе прошепнал Андре на отражението си, станал вир-вода от облекчение, че лекото ожулване бе само ухапване от комар.
— Андре — заговори Сьоратар, — на вечерята днес ще обмислим нещата заедно с нея. Препоръчах веднага да я поставим под опеката на държавата, тя трябва да отседне в посолството и… — Прекъсна го почукване. — Да?
Вервен отвори вратата.
— Съобщение от Варгас, господине. Госпожа Струан съжалява, но не се чувства добре тази вечер.
Сьоратар се озъби:
— Щом се чувства достатъчно добре да изпраща ковчег, със сигурност би могла да ни отдели малко време. Благодаря, Вервен. — После се обърна към Андре: — Трябва да се срещнем с нея, преди да потегли.