Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Аз съм Ватари Шима — представи се домакинът му. Беше типичен самурай от Микава — як, мъжествен и без да го показва — винаги нащрек.
— Аз съм Миямото Мусаши.
Отговорът бе също толкова прост и придружен от поклон.
Шима върна поклона и каза:
— Разположете се удобно — После без предисловия продължи към същината. — Съобщиха ми, че миналата вечер сте убили двама от нашите самураи. Истина ли е?
— Да, така е.
Мусаши се взираше в очите на Шима.
— Дължа ви извинение — продължи сериозно Шима. — Чух за произшествието днес, когато докладваха за смъртта им. Имаше разследване, разбира се. Въпреки, че отдавна знам името ви, досега не подозирах, че живеете в Окадзаки. Колкото до нападението, казаха ми, че сте били обстрелван от група мъже, един от които е възпитаник на Мияке Гумбей, познавач на школата Тогун.
Мусаши, не доловил никакво преструване, повярва на думите на Шима и историята постепенно се изясни. Ученикът на Гумбей бил един от неколцината самураи на Хонда, учили в училището Йошиока. Буйните глави сред тях се събрали и решили да убият човека, сложил край на славата на техния учител.
Мусаши знаеше, че името Йошиока Кемпо все още се тачи из цялата страна. В западна Япония особено, щеше да е трудно да намериш владение без самурай, учил при него. Мусаши каза на Шима, че разбира омразата към него, но я смята повече за лична злоба, отколкото за оправдана причина за отмъщение по правилата на Изкуството на войната.
Шима охотно се съгласи.
— Извиках оцелелите и ги порицах. Надявам се, че ще ни простите и ще забравите станалото. Гумбей също бе много разочарован. Ако не възразявате, бих желал да ви го представя. Той иска да поднесе извиненията си.
— Това не е необходимо. Станалото е нещо обикновено, което може да се случи на всеки, отдаден на бойните изкуства.
— Даже и така…
— Добре, нека да минем без извиненията. Ако той желае да говорим за Пътя, ще се радвам да го видя. Името му ми е познато.
Пратиха човек да повика Гумбей, и когато представянето приключи, разговорът се насочи към саби и майсторството да се борави с тях.
— Бих искал да чуя нещо за стила Тогун — помоли Мусаши. — Вие ли сте го създали?
— Не — отвърна Гумбей. — Възприех го от моя учител — Кавазаки Кагиносуке от областта Ечидзен. Според ръководството, което ми даде, той го е развил, докато живеел като отшелник на връх Хакуун в Кодзуке. Изглежда, че е научил много от уменията от един тендайски монах на име Тогумбо… Но разкажете ни за себе си. Много пъти съм чувал да споменават вашето име. Имах впечатлението, че сте по-възрастен. И след като сте тук, дали не бихте ме удостоили с един урок.
Тонът беше приятелски. Въпреки това ставаше дума за покана за битка.
— Някой друг път — отговори нехайно Мусаши. — Трябва да си вървя вече. Аз всъщност не знам пътя до дома.
— Щом тръгнете — каза Шима, — ще изпратя някой с вас.
— Когато чух, че двама мъже били посечени — продължи Гумбей, — отидох да ги огледам. Открих, че по раните не мога да възстановя положението на телата, така че разпитах мъжа, който е избягал. Впечатлението му било, че сте използвали две саби едновременно. Това възможно ли е?
Мусаши с усмивка им каза, че никога не е правил това съзнателно. Смята действията си за битка с едно тяло и една сабя.
— Не бива да сте толкова скромен — възрази Гумбей. — Разкажете ни за това. Как се упражнявате? Каква трябва да е тежестта, за да използвате свободно две саби?
Виждайки, че няма да успее да си тръгне, преди да им е дал някакво обяснение, Мусаши огледа стаята. Очите му се спряха на окачени над нишата мускети и той помоли да ги използва. Шима прие и Мусаши отиде в средата на стаята, като държеше оръжията за цевите, по едно във всяка ръка.
Мусаши вдигна едното си коляно и каза:
— Две саби са също като една. Една сабя е като две. Ръцете на всички ни са разделени, но и двете принадлежат на едно и също тяло. Първичната същност на всички неща е не двойнствена, а единна. Всички школи и направления в това отношение си приличат. Ще ви покажа.
Думите излязоха спонтанно. Когато замряха, той вдигна ръка.
— С ваше позволение.
След което завъртя мускетите. Те почнаха да се движат в кръг и образуваха малки вихрушки. Останалите мъже пребледняха.
Мусаши спря и сви лактите си до тялото. Отиде до нишата и върна мускетите на местата им. После с лек смях каза:
— Вероятно това ще ви помогне да разберете.
Без да предложи някакво по-нататъшно обяснение, той се поклони на своя домакин и излезе. Замаяният Шима като че въобще забрави за човека, който трябваше да го изпрати.