Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Едва на следващия ден нещата се изясниха. Мълвата тръгна още сутринта и събитията внезапно добиха смисъл.
— Ела тук — каза Абдулах веднага щом видя Ахмед да се връща от медресето, и го дръпна в ъгъла на коридора. — Разбра ли защо са арестували учителя по религия?
Ахмед остави раницата на пода.
— Нещо ново ли има?
Съученикът му се озърна наоколо със заговорническо изражение, преди да се обърне към Ахмед и да му прошепне тайната.
— Той е от „Ал Джамаа“.
— Какво? — смая се Ахмед, неволно повишавайки тон. — Учителят Айман?
— Шшт! — скара му се Абдулах и се озърна изплашено наоколо. — По-тихо!
— Извинявай — каза Ахмед. — Сигурен ли си?
Абдулах се направи на обиден.
— Как да не съм? Казвам ги, че той е член на „Ал Джамаа Исламия“.
— О! — възкликна приятелят му и бързо прикри с ръка устата си. — Мислиш ли… мислиш ли, че той е убил… президента?
Последните думи бяха прошепнати толкова тихо, че едва се чуха.
— Глупости! — отвърна Абдулах с нервен смях. — Убийците на фараона са били заловени на секундата. Но учителят, изглежда, е от „Ал Джамаа“, а сега са погнали всички от движението.
— Откъде знаеш, че е от „Ал Джамаа“?
— Преди малко емирът на медресето го каза на учителя по арабски. Името на учителя Айман било в списъците на „Ал Джамаа“.
Новината разбуни училището и предизвика силна възбуда не само сред учениците, но и сред учителите и чиновниците.
— За бога, чухте ли? — питаха се всички. — Имали сме заговорник тук, в училището!
Ахмед беше изпаднал в шок. Как беше възможно да арестуват човек, който така добре владее словото божие? Слуховете, че учителят Айман е замесен в заговора за убийството на президента, го наведоха на някои мисли. Ако учителят бе замесен в това, сигурно е имал причини да го направи. „Ал Джамаа“ се представяше по телевизията като радикално движение, което защитава спазването на шериата, но в очите на Ахмед това не го злепоставяше, а напротив, издигаше го. Шериатът беше законът на Аллах и прилагането му би трябвало да е естествено желано от всеки мюсюлманин! Възможно ли бе да има мюсюлмани, които да се опълчат срещу шериата?
Спорът започна на масата. Докато семейството обядваше.
— Тия кюфтета са изгорели — сърдито изрече баща му, поглеждайки с отвращение към трите кюфтета от шилешка кайма в чинията си.
— За бога, не започвай пак! — каза жена му, обръщайки очи с досада. — Все така ги приготвям.
— Казвам ти, че тия кюфтета са препечени! — настоя господин Бараках, повишавайки тон. — Набоде на вилицата едно от кюфтетата и го вдигна демонстративно. — Гледай! Гледай само! Такова нещо може ли да се сервира на масата!
— Ако не ти харесва, сготви си сам! — отвърна жена му, засегната от критиката на мъжа си.
Господин Бараках скокна като ужилен.
Пляс.
Шамарът отекна в дома и децата, насядали около масата, се свиха на местата си и сведоха очи.
— Така ли ще ми отговаряш? — викна господин Бараках извън кожата си. — Няма ли вече уважение в този дом?
— Глупак!
Побеснял като бик, съпругът обърна масата и сграбчи жена си.
— Как смееш, жено?
— Пусни ме, пусни ме!
— Сега ще ти дам да разбереш! Ще те науча аз тебе!
С крайчеца на окото си Ахмед видя как баща му издърпа майка му извън неговото полезрение. Секунда по-късно вратата на стаята им се затръшна; чу удари и писъците на майка си. Никой не продумваше и дума на масата, това бе забранена тема сред братята и сестрите му — всички виждаха какво става, но никой не говореше за това.
Ахмед искаше да стане и да се притече на помощ на майка си, но се въздържа и остана седнал на мястото си, с наведена глава и натежало сърце.
— На ти, кучко! — крещеше баща му в стаята. — Ще те убия, чу ли? Ще те убия!
Посипаха се удари.
— Недей! Спри! — молеше се майка му.
За да се изолира от непоносимите звуци, Ахмед се зае да рецитира мислено Корана. Опитвайки се да се абстрахира от жестокостта и да убеди себе си в справедливото наказание на майка си, подбра аяти, свързани с ролята на жената, и по-точно аят 34 от сура 4.