Перфектният удар [bg]

Използвайки страничното огледало, той взе завоя и насочи колата покрай страничната стена. Едновременно с това извади телефона си и набра номера на стационарния телефон на Дикарло, който беше запомнил от дисплея в кухнята.

— Да? — обади се с треперещ глас тя.

Обясни й ситуацията и й каза какво е намислил.

— Когато съм готов, ще натисна клаксона.

Установил позицията на стрелеца — най-вероятно горе на хълмчето, — той разполагаше с малко време. Насочи колата към задната врата, която не беше под пряк обстрел.

Натисна клаксона. Вратата на къщата отхвръкна на пантите си. Спазвайки указанията на Роби, Дикарло изскочи навън и затича приведена към колата. Миг по-късно беше на задната седалка.

— Залегнете! — предупреди я той, после включи на скорост и отново се насочи към предната част на къщата. Тук щеше да бъде под обстрел, но друг начин просто нямаше. Защото пътят към къщата беше само един.

Куршумите започнаха да чупят и останалите стъкла в момента, в който колата излезе отпред. Дикарло хлъцна, а след това простена. Роби се обърна.

От раната на гърдите й течеше кръв. Беше улучена, вероятно от рикошет.

В следващия миг гръмна и лявата задна гума. Придвижването само с две колела ставаше невъзможно.

Той усети, че стрелбата се приближава и става по-точна. Това означаваше, че противникът е напуснал хълмчето и предприема решителна атака.

Спря редом с рейнджровъра, паркиран пред къщата. Изскочи навън, претърси джобовете на проснатия до него охранител и измъкна ключовете. После направи кратък оглед на рейнджровъра. Каросерия, стъкла, гуми.

Заключението му беше категорично: колата беше бронирана, с блиндирани стъкла и възможност да се придвижва със спукани гуми.

Отвори задната врата на своя автомобил и успя да измъкне Дикарло. Дишането й беше накъсано. Прехвърли я на задната седалка на рейнджровъра миг преди да завалят куршумите.

Извади пистолета си и произведе няколко изстрела. Прекрасно знаеше, че точността им ще бъде нулева, но се надяваше поне малко да забави атаката.

Влезе през дясната врата, прехвърли се на шофьорското място и запали двигателя.

Стрелбата стана още по-ожесточена. Куршумите засипваха колата. За миг се изкуши да смъкне стъклото и да отговори на огъня, но после се случи нещо необикновено.

Появи се насрещна стрелба.

Източникът й беше неясна фигура на стотина метра от него, опряла пушката си на най-долния клон на дебело дърво. Въпросната пушка със сигурност беше автомат с функция самозареждане, тъй като изстрелите следваха бързо един след друг.

Роби насочи поглед към мястото на попаденията и видя светлини. Миг по-късно едната от тях угасна, а другите се пръснаха.

Човекът зад дървото беше успял да спре атаката.