Плячката [bg]

— Кажи ни защо държите една от тях, здрачница, в селото — пита застаналата до мен Сиси.

— О, разбирам, че сте имали възможността да посетите Познавариума — отбелязва Кругман. — Канех се лично да ви заведа там, но явно вече няма да е нужно. И, моля ви, предпочитам всяка друга дума пред село. Кара Мисията да звучи толкова… провинциално.

— Какво прави там здрачницата? — настоявам аз.

Кругман кима към някого на бара. Мигове по-късно се появяваш две чаши уиски. Кругман взима по една във всяка ръка.

— Не внимавахте ли по време на презентацията? Здрачницата служи за образователна цел. Напомня на децата ни по възможно най-задълбочен начин за опасностите, които дебнат в пустошта отвъд сигурността на тази стени. Наистина трябва да сте по-съсредоточени. — Протяга ръка към мен и ми предлага питие.

Аз пренебрегвам поканата му.

— Внимавах достатъчно. А сега ти трябва да внимаваш. — Очите на Кругман се разширяват. — Живял съм в онзи свят отвън — продължавам. — Знам от личен опит на какво са способни. Няма да се спрат пред нищо за човешка кръв. Като държите тук здрачница, само каните злото у дома.

— Здрачницата е в сигурен плен — заявява Кругман, а в тона му се прокрадва възбуда. — Ако знаехте нещо за това стъкло, щяхте да сте наясно, че няма измъкване навън. Невъзможно е да бъде счупено. Това стъкло…

— Наясно съм с технологията на производството му. И също така прекалено добре познавам здрачниците. Момичето здрачница може да изглежда слабо и податливо на контрол, докато е в плен, но планира и търси начин да се измъкне навън във всеки миг. Доверете ми се: ще го намери.

Внезапно Кругман се напряга. Изпълва гърдите си с въздух, остава така за миг, а после издиша. Но когато насочва погледа си обратно към мен, усмихва се благо. Брадичката му се изпъва. Между гънките тлъстина се появява бенка, идеално центрирано циклопско око. От нея стърчат няколко косъма като струйки вода.

— Мисията работи като добре поддържан двигател. Жителите й водят ангажиран и пълноценен живот. И, което е по-важно, щастливи са. Виждате как се усмихват, чувате песните им. Всъщност тяхното щастие е от изключително значение за нас. Изключително. Смятаме за наше задължение да имат вълшебно и прекрасно детство. Всяка потребност и желание са задоволявани. В изобилие.

В очите му се чете смесица от задоволство и ненавист.

— Задоволихме и всяка ваша потребност, откакто пристигнахте. Храна, медицински грижи, дрехи, забавления. — Устата му се разтяга в подигравателна усмивка. — Но вероятно има други потребности, които сме пренебрегнали.

— Не мисля, че разбирам — отвръщам.

— Е, естествено, че не разбираш — казва и ми намига. — Без съмнение храната ти харесва. Също така няма спор, че мястото ти харесва. Може би — продължава и се подсмихва на другите старейшини — трябва също така да се насладиш и на момичетата. Това може лесно да се уреди.