Плячката [bg]

— И аз го знам, Сиси! Но нека си дадем още малко време. Да се поровим самите ние. Да разкрием подозренията си пред Кругман в този момент няма да е добър ход.

Сиси подритва камъчета по земята.

— Забравяш нещо. Всичко това е ново за теб, но аз се озъртам наоколо от пет дни. Освен това послухтях, правих се на детектив. Без повече лигавщини. — Тя прекарва ръка през косата си. — Истината ли искаш? Ако се налага, ще се заема сама. Но в действителност бих предпочела ти да си до мен, Джийн.

Забелязвам напрежението в погледа й. Може би е права. Конфронтацията може да е единствената възможност да получим отговори. Замислям се за перачките от сутринта, за техните татуировки и белези. За неохотата им да говорят. Кимам. Очите й се изпълват с радост.

— Къде е Кругман? — пита Сиси група момичета, докато ги отминаваме. Те поклащат глави и се усмихват безучастно.

— Къде е великият старейшина Кругман? — питам аз друга група момичета. Те се покланят и клатят глави, като отказват да срещнат погледа ми.

— Безполезно е! — заявява разгневено Сиси.

— Хей ти! — изкрещявам аз към един старейшина през отворен прозорец. Той се обляга в креслото си вътре с крака на масата и с чаша в ръка.

Примигва, а погледът му е мътен. По стените на чашата му се стича пяна от бирата.

— Какво?

— Кажи ми къде е Кругман! — виквам с ясното съзнание, че слагам началото на сцена. През прозореца виждам още старейшини в интериора на помещение, което прилича на кръчма, да се взират в мен с развеселени и плувнали очи.

— Не ти е работа да питаш — отговаря мъжът.

— Спешно е. Налага се да говоря с него. — Приближавам се до прозореца.

— Е, не важи ли това за всички? — Говори завалено. Кръчмата е пълна със старейшини в различни етапи на опиянение. Халбите за бира, винените чаши и ниските чаши за уиски са стискани от дебелите им пръсти. Алкохолните изпарения се смесват с цигарен дим и се добавят към гадната воня, носеща се от леко отворените им усти.

Дръпвам се от прозореца. Когато изчезвам от полезрението им, те решават, че съм се отказал и съм си тръгнал. Някой избърборва коментар, който е последван от всеобщ смях. Двамата със Сиси ги изненадваме, когато секунди по-късно нахълтваме през летящите врати отпред. Усмивките застиват на лицата им.

— Казах, че ми се налага да се срещна с Кругман. Къде е той?

Един старейшина до бара застава лице в лице с мен.

— Какъв е проблемът? Може аз да успея да ти помогна — заявява с превзет, престорено добронамерен тон и ми става ясно, че се подиграва. Избухналият смях потвърждава подозрението ми.