Хайде да крадем коне [bg]

13

След утрото с Франц долината ми изглеждаше различна. Гората се бе променила, и ливадите, може би само реката си бе старата, но в същото време друга, това се отнасяше и за баща ми, когато си спомнех историите, които Франц ми бе разказал за него, пък и онова, дето го бях видял да върши на брега на реката пред къщата на Юн. Не знаех дали вече го чувствах по-близък или по-отчужден, дали беше по-лесно или по-трудно да го разбера, но със сигурност бе различен и не можех да разговарям с него за тази промяна, защото не той беше отворил тази врата, а аз нямах право да вляза вътре, пък и не знаех дали изобщо исках.

Сега виждах колко бе нетърпелив. Не рязък, нито избухлив, в никакъв случай: беше си същият, както и при пристигането ни с автобуса. И докато е вярно, че вътрешно усещах някаква огромна разлика всеки път, когато си помислех за него, не можех да видя никаква. И все пак вече не му се чакаше. Искаше да се отърве от трупите. Независимо какво бяхме вършили през деня: ходехме до магазина, гребяхме нагоре по реката към малкото бързейче под моста, за да ловим риба с лодката на връщане, или пък вършехме някаква дърводелска работа на двора, обикаляхме сечището с ръкавици на ръцете, разчиствахме бъркотията и трупахме клони за клада, която да запалим по-късно при подходящо време, защото той не желаеше да оставяме бъркотия след себе си за в бъдеще — татко слизаше до двете камари дърва на брега на реката поне по два пъти всяка вечер, побутваше ги, почукваше по дървото и пресмяташе ъгъла и разстоянието до водата, за да види дали трупите щяха да тръгнат правилно надолу, а после проверяваше още веднъж отначало. На практика всичко това бе напълно излишно, ако питате мен — всички го виждаха: трупите щяха да се търкулнат право в реката, без да се закачат за каквото и да било препятствие по пътя надолу. Той също го е знаел, но не го свърташе далеч от тях. Понякога просто оставаше по-дълго и миришеше дървото, притискаше нос в обелените стволове с още лъскава смола и вдишваше мощно. Не знам дали го правеше от удоволствие, според мен миришеха хубаво, или пък носът му бе способен да разчете информация, недостъпна за нас, обикновените простосмъртни. Нямам представа и дали тази информация е била добра или лоша, но във всеки случай не облекчаваше нетърпението му.