Факторът Чърчил [bg]

Бих останал много изненадан — независимо от слуховете — ако се намерят доказателства, че Чърчил е сторил такова нещо. Той не само предано е обичал Клементин — не това е най-характерно за него. Има я например историята за Дейзи Фелоус, описана като "фигура на показност, шик и донякъде безсърдечна красота", която случайно се среща с Чърчил по време на Версайската мирна конференция през 1919 г. Тя го кани на чай "да види малкото й дете". Когато Чърчил се появява за обещания чай обаче, там не сварва малко дете, а шезлонг, на който била просната тигрова кожа, а върху тигровата кожа лежала просната… любезната домакиня. Без дрехи. Той направил кръгом и избягал.

Що се отнася до Клементин, там сякаш най-интригуващата останала история е тази за екзотичната гълъбица от Бали. Напрежението от живота с Чърчил е толкова голямо, че тя често пътува далеч за дълги ваканции — в Южна Франция, Алпите, Западна Индия. През 1934 г. тя предприема една истинска одисея — 30000 мили през Южните морета на борда на луксозна параходна яхта, която е собственост на наследника на Гинес — лорд Мойн. Пътуванията й включват Борнео, Сулавеси, Молукските острови, Нова Каледония, Новите Хебриди и остров Бали, откъдето тя пише на мъжа си: "Това е един омагьосан остров. Прекрасни храмове, сгушени всред зелена растителност, във всяко село. Прекрасни танцьори. Жителите водят идиличен живот. Работят по около два часа на ден — в останалата част от времето те свирят на музикални инструменти, танцуват, носят жертвоприношения в храмовете на боговете и правят любов! Идеално е, нали?".

По това време Чърчил води тежка битка с правителството заради законопроекта за Индия — прибира се у дома изтощен след вечерни обсъждания — и на всички става ясно, че животът, който той предлага на Клементин в този момент, никак не е приятен… а сигурно и ежедневните прояви на нежност и правенето на любов едва ли са били много високо в дневния ред в Чартуел, както явно стоят нещата сред щастливите племена в Бали.

При завръщането си през април 1935 г. тя носи всякакви сувенири в багажа си, отслабнала е и изглежда чудесно.

Донесла е красиви раковини, които поставят в декоративните езерца и които с времето стават жълто-зелени на цвят. Но най-ценната й придобивка е екзотичната гълъбица от Бали. Нейната дъщеря Мери я описва като приказна розово-бежова малка птичка с човка и крачета с цвят на корал. "Птичката живееше в красива плетена клетка, която приличаше на клетка за лов на омари. Тя гукаше и се покланяше с изискана ориенталска учтивост на всички хора, които й се нравеха." Гълъбицата е подарък от един мъж, който пътувал на яхтата заедно с Клементин. Той е търговец на картини на име Терънс Филип.

До нас е достигнал един намек за чувствата, които този човек е събудил у Клементин, защото, когато гълъбицата в крайна сметка умира, тя лично измисля надписа, който се прави на слънчевия часовник в розариума на Чартуел, до който е погребана птичката.