Факторът Чърчил [bg]

Пет дни по-рано, на 7 август 1908 г., той й пише с покана да посети Бленхайм и прави един доста прозрачен намек в посланието си. "Толкова много искам да ти покажа това красиво място, а в неговите градини ще намерим много кътчета, където да говорим, и много неща, за които да говорим." На следващия ден й пише още едно писмо, в което обяснява кой влак да хване и споменава "тези странни загадъчни твои очи, чиято тайна тъй дълго се опитвам да разкрия".

После я предупреждава с тактическа самокритика, че намира за трудно да общува с момичета, тъй като е "глупав и тромав в това отношение, а също естествено самоуверен и самостоятелен в живота". По този път, признава той, успял да "се окаже в самота"… НАМЕК! НАМЕК! На Клементин ясно се дава да разбере — по всички форми и конвенции на старовремска Англия, където предбрачният секс е абсолютно табу за почтените момичета — че ще й бъде направено предложение.

И ето — тя гостува в Бленхайм вече три дни, а нищо не се случва! Чърчил не е направил решителната стъпка, не е направил лъвския скок, даже не се е прокашлял, докато двамата са заедно на дивана, нито е посегнал да обгърне с ръка красивите й рамене. Горкото момиче, почва да си мисли човек, сигурно вече се чуди дали пък не се е провалило на някакво важно изпитание, за което дори не знае. И ето, вече настъпва сутринта, когато тя ще си заминава, а Чърчил още не е станал от леглото! Всъщност (макар че тя не знае това) братовчед му, самият херцог Марлборо, се наложило да влезе в спалнята на Чърчил, за да го събуди и да му каже със строг глас, че ако иска да поиска ръката на това момиче, то най-добре веднага да става и да се размърда!

И така, вече в 11 преди обед Чърчил най-сетне я е открил, двамата са се разходили през градината с акуратно подстриганите храсти и голи гръцки статуи, завили са наляво, минали са покрай навеса за лодки, където водата мелодично се плиска под малкия кей. Разходили са се край всякакви кътчета с цветни лехи и японски градини — от онези, които сякаш са специално замислени, за да подканят човек да отправи предложение за женитба.

А сега седят в този храм, скрити от света, сякаш от цяла вечност — и все още нищо. По-късно тя пише за спомена си как наблюдавала бръмбара, който се движел също толкова мудно, колкото самият Чърчил. "Наум си рекох: "Ако този бръмбар достигне процепа, а Уинстън още не ми е предложил, то няма и да го направи"." Сигурно мнозина биха заложили на горкия бръмбар, познавайки Чърчил.

Ако отидете зад храма на Диана (или Артемида) в днешно време, по стената ще намерите надписи, оставени от хора, които са се радвали на спокойната му атмосфера през по-близкото минало. Някой умник е изрисувал свастика, но има и няколко пробити от стрела сърца. Съдейки по рисунките, сигурен съм, че "Дейв" едва ли е седял половин час на пейката, преди да разкрие чувствата си пред "Сара". Познавайки нас, британците, сигурно това място е станало неведнъж сцена на "любене на открито" и тези щастливи "блудници" сигурно биха били сериозно озадачени, ако им разкажа каква е била техниката на Чърчил.