Факторът Чърчил [bg]

Да, той наистина има същия вкус към шапките като комика Стан Лоръл, да, носи папийонки на точки и раирани костюми, с които прилича на провинциален адвокат. Но чуйте какво — сякаш казва плакатът, — този мъж, Чърчил, много пъти е държал оръжие. Знае как да вдига предпазителя и да го зарежда.

Виждал е картечница и откъм дулото, насочено срещу него, знае как да стреля. Ако използваме днешната терминология, има нещо емблематично в този кадър, защото през 1940 г. самият Чърчил вече е започнал да се превръща в икона почти буквално.

Той се трансформира в нещо като олицетворение на духа на нацията, същинска емблема на неподчинението. Огледайте за момент кръглоликия му образ, скритата веселост в ъгълчетата на устните, откровения поглед на очите. Той се е превърнал в онзи малко едричък джентълмен, който два и даже повече века въплъщава малко опърничавия, но все пак добродушен отговор на британците към всяко предизвикателство от континента. Превърнал се е в Джон Бул и вече споделя много от очевидните качества на този събирателен образ на Англия от осемнайсети век — най-познат от печата и пропагандата по времето на Наполеон.

Той е дебел, весел, обича хубавия живот, шумен и патриотично настроен до степен, която мнозина винаги са смятали за хиперболична и ненужна, но която сега, в настоящата криза, изглежда крайно подходяща. Невъзможно е да си представим някой от съперниците му да постигне този подвиг — нито Халифакс, нито Чембърлейн, нито Стафорд Крипс, Идън, Атли, нито един от тях.

Никой друг водещ британски политик от онова време не може да се появи на снимка с картечница в ръка и да му се размине. (И наистина и до ден днешен продължава да е златно правило за политиците, когато се снимат: "Не доближавай до оръжие!" — така винаги съскат имиджмейкърите.) Никой от тях не притежава симпатичната театралност, интересния характер, общото излъчване, харизмата и въздействеността, които притежава Чърчил.

За да поведеш страната по време на война, да държиш хората заедно в един момент на дълбока тревожност, трябва да "се свържеш" с тях — ако използваме по-съвременния политически жаргон — по един дълбок и емоционален начин. Не е достатъчно само да се подчертава логиката на непокорството. Той не е можел просто да призовава хората да бъдат смели.

Трябвало е да грабне вниманието им, да ги окуражава, да им вдъхва сила; ако е нужно, даже да ги разсмива и още по-добре — да се присмива на враговете им. За да може да влезе под кожата на британците, той трябвало на някакво ниво да се идентифицира с тях — с онези аспекти на характера им, които той самият, а и те считат за основна част от националния нрав.