Списъкът на обречените [bg]

Чет не знаеше, че баща му се притесняваше за сина си много преди да се случи сбиването пред училището. Беше усетил някаква особена вродена ярост и жестокост в него, докато го беше наблюдавал да се занимава с животните във фермата. Малкият Чет често риташе прасетата и ги плюеше, когато те се инатяха и не бяха послушни. Веднъж Джейк дори завари сина си, качил се на покрива на хамбара, да хвърля котка. Бащата се надяваше, че това е временно и ще премине, но, от друга страна, видя в борбата начин да използва енергията му в нещо по-смислено.

В началото всичко вървеше добре. Чет се посвети на борбата с плам и ентусиазъм на християнски мисионер. На десет години той вече беше щатски шампион в своята категория. Продължи да печели титли, но в същото време започна да играе и американски футбол. Беше абсолютен звяр. Другите отбори се бояха да се сблъскат с него на игралното поле и когато топката беше в него, те често предпочитаха да се държат на разстояние от него и избягваха преките стълкновения. Когато премина в гимназията, тялото му беше станало само твърди мускули. Той влезе в училищните отбори и стана шампион и по двата спорта. Момичетата го обичаха, момчетата се страхуваха от него и за нещастие Боб се превръщаше във все по-голяма пречка и досада. Докато другите напредваха в живота, мозъкът на Боб сякаш беше заседнал в развитието си някъде на умственото ниво между трети и четвърти клас. Когато Чет беше в първи курс в университета, веднъж играеха мач с техните отдавнашни съперници. Един от играчите от другия отбор започна да се подиграва на брата на Чет, като го нарече дебил. Чет, който вече беше известен с това, че играеше „мръсно“, реагира решително. Няколко игри по-късно отборът премина в атака. Щом съдията изсвири началото на играта, Чет се прицели в дебелака от противниковия отбор и заби шлема си в коляното му. Кракът на нещастника изпука и се прегъна под прав ъгъл.

Чет беше изключително горд със себе си. И до днес неволно се усмихваше, като си спомнеше за дебелия тлъст глупак, който лежеше на игрището като пълен слабак и женчо. На следващата година, в същия спорт, братът на дебелия глупак му го върна, като пукна коляното на Чет. По онова време всеки университет се бореше да привлече Чет в отбора си. Оценките му не бяха високи и перспективата да влезе в колеж само за да играе футбол му се струваше загуба на време. Той прекара шест месеца в гипс и още шест месеца се въргаля в леглото и трупаше обида и гняв, сърдит, че съдбата се беше разпоредила така несправедливо с живота му.