Списъкът на обречените [bg]

Качиха се в асансьора и когато вратите се затвориха, Симон каза:

— Снощи не можах да спя.

— Много кафе пиеш.

— Не започвай пак, шефке! Докато лежах буден и гледах петната от вода по тавана ми, се запитах защо някой ще стои на балкона и ще стреля по улицата и реката.

— И?

— Деветмилиметровите гилзи, които открихме на улицата, съвпадат с тези, пръснати из стаята на Тарек и из коридора, както и с тези, извадени от телата на убитите гости и служителя на хотела.

Асансьорът спря на последния етаж и вратите се отвориха. Невил слезе първа.

— Значи мислиш, че е стрелял един от либийските бодигардове.

— Може би… но в момента ми е по-интересно да разбера по кого са стреляли от балкона.

Невил леко се усмихна, което беше знак, че тя не разбира накъде бие заместникът й.

Симон се спря в средата на коридора и направи с ръката жест, сякаш държеше оръжие.

— Ако аз стоя на балкона и стрелям по някого долу на улицата, защо ми е да стрелям по него и как този някой се е озовал там?

Невил рязко поклати глава, сякаш за да събере мислите си.

— Какво искаш да кажеш?

— Някой или някои са убили тези бодигардове, след което е трябвало да се измъкнат от хотела. Ние стигнахме до заключението, че един и същ човек или хора са убили Тарек, проститутката, бодигардовете, след което са убили двамата отседнали и служителя.

— Да.

— Тогава кой е стрелял от балкона и по-важното е, по кого е стрелял?

Невил си представи позициите.

— Сега разбирам какво имаш предвид — каза тя.

Симон отвори една врата в дъното на коридора и пред тях се разкри стръмна метална стълба, водеща към покрива.

— Който и да е бил човекът на улицата, не той е убил служителя в задния двор. Няма логика да избягаш през задния вход, да заобиколиш и да се върнеш пред хотела, където има по-голяма вероятност да се натъкнеш на преследвачите си.

Симон се заизкачва по стълбата. Люкът, водещ към покрива, вече беше отворен.

Невил последва колегата си и когато се качи на покрива, видя, че там вече чакаха двама от най-добрите криминалисти.

— Значи лежа си аз — продължи Симон — и си мисля. Най-логичното обяснение е, че този господин Хикс е излязъл от стаята през балкона, а щом е излязъл през балкона, значи е имал въже. — Симон се спря до черната желязна тръба на комина и коленичи. — Виждаш ли това място? Там саждите са избърсани. — Той посочи мястото, без да го докосва.