Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Списъкът на обречените [bg]
Списъкът на обречените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Списъкът на обречените [bg]

Электронная книга - «Списъкът на обречените [bg]». Краткое содержание книги:

 Залозите са по-високи, отколкото са били някога! Тежката артилерия на политическия трилър — Винс Флин, връща лентата години назад, за да проследи превръщането на Мич Рап в суперагент на ЦРУ!    След като попада в свръхсекретния отряд на ЦРУ — „Орион“, Мич Рап получава специална мисия. Той трябва да открие отговорните за зловещия атентат над Локърби. Независимо колко жертви ще остави след себе си… Мич Рап е готов да елиминира следващия обект. На пръв поглед задачата изглежда лесна. Но на мястото — изискан френски хотел, Рап попада в засада. Избухва престрелка, а той е ранен. Планът пропада. Някой му е подготвил перфектно организиран капан. Рап се превръща в мишена за мистериозните си врагове. Френските власти също го преследват. Шефовете му не биха допуснали да бъде заловен жив. А той не фигурира дори и в най-секретните документи на ЦРУ… Сам, ранен и притиснат до стената, Мич Рап е готов на всичко, за да оцелее.   
Реалистичен политически трилър, който затвърждава позицията на Винс Флин сред най-добрите в жанра. Той ни отвежда под повърхността на известните факти и ни разкрива тайни, прикривани десетилетия. Флин доказва, че никой друг писател не познава света на разузнаването по-добре от него. В „Списъкът на обречените“ залозите са по-високи, отколкото са били някога!
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 139
Перейти на страницу:

Невил забеляза ясно различимата ивица върху тръбата и кимна. Симон се изправи и отиде до ръба на покрива, където един от криминалистите вземаше някакви мерки.

— Бернар, кажи ни какво откри.

Мъжът беше на петдесет и няколко години, много слаб. Той нагласи очилата си и отвърна:

— Открихме влакна ето тук — посочи каменния ръб на козирката.

— Какви влакна? — попита Симон.

— Не мога да определя със сигурност, докато не ги изследваме в лабораторията, но приличат на влакна от алпинистко въже.

Невил кимна, погледна отново към комина и после пак към мястото, посочено от Бернар. Забеляза известно протъркване върху камъка. Надникна от мястото и видя, че точно долу имаше балкон.

— Предполагам това долу е балконът на стаята на Тарек?

— Той е — отговори Симон.

Невил погледна отново към комина.

— Въже?

Симон кимна.

— И къде е това въже?

— Много добър въпрос. Всъщност аз си помислих дали някой не го е прибрал. Разбира се, никой не си призна. Но открих един полицай, който беше дошъл на местопрестъплението един от първите. Та той ми каза, че определено е видял покрай стената да виси спуснато въже.

— Сигурен ли е?

— Накарах го да ми покаже мястото, където според него е висяло въжето. Той ми показа къде е паркирал колата си и ме отведе точно до мястото под нас.

Невил погледна към сградите отляво и отдясно. Височината беше различна, но самите сгради бяха прилепени една до друга.

— Значи според теб на покрива е имало съучастник и когато полицията е пристигнала, той е прибрал въжето и е избягал.

Симон погледна към морето от жълти флагчета долу на улицата.

— Не съм сигурен. Има и друг вариант.

По изражението му Невил се досети, че е много притеснен за нещо.

— И какво те тревожи?

— По-лесно ще е да ти отговоря какво не ме тревожи.

— Изплюй камъчето.

— Мисля, че някой от нашите нарочно е премахнал въжето.

— По дяволите. Тази работа все повече не ми харесва. Имаме ли списък на хората, които са били тук през последните трийсет часа?

— Работя по въпроса.

— А отседналите в хотела?

— Това беше другото, за което исках да говоря с теб. — Той отстъпи от ръба на покрива и Невил го последва. — За петима от гостите на хотела липсва информация.

— Какво имаш предвид под „липсва информация“?

— Регистрирали са се през седмицата и не се знае кога са напуснали. Багажът им е още в стаите им.

Тя развълнувано го сграбчи за ръката.

— Разполагаме ли с описанието им?

— Да — предпазливо отвърна Симон.

Невил веднага се сети за мъртвите бодигардове.

— Тъмна коса, мургава кожа… на около двайсетина години?

— Боя се, че да.

— Разговаря ли със служителите от рецепцията, които са ги регистрирали? Накара ли ги да опознаят телата?

— Още не съм. Разбрах се с тях да дойдат в моргата.

Невил кимна. Днес беше неделя, а и те още се мъчеха да осмислят новооткритите факти. Тя самата все още умуваше върху това как тези нови и странни парчета се вписваха в мозайката. Симон я сюрпризира още веднъж, като каза, че има и друга информация:

— Стаята, в която открихме наблюдателната техника…

— Да?

— Според данните в компютъра на хотела в стаята се е извършвал ремонт и официално никой не е отсядал в нея.

— Някой от персонала потвърди ли, че е била ремонтирана?

— Още не съм говорил с тях.

Невил се замисли. Липсващо въже, липсващи гости на хотела, които най-вероятно сега лежаха върху студени метални маси в моргата… странното поведение на либийското посолство, а сега и тази стая, пълна с наблюдателно оборудване.

— Криминалистите приключиха ли огледа на стаята с техниката?

— Да.

— Кажи им, че искам да проверят за косми, които да съвпадат с тези на четиримата бодигардове в моргата. И поздравления за свършената работа, Мартин.

— Ти и сама щеше да се досетиш рано или късно — отвърна той.

— Може би щях… а може би нямаше. Да видим докъде ще ни отведат тези разкрития. И всичко да си остане между нас, докато не се потвърди версията. — Невил тръгна към стълбата.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)