Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
— Невъзможно — каза сержантът.
— Всичко е възможно във времето и пространството на Галактиката. Да се надяваме, че рапортът е точен, защото тогава нахлуването ще бъде лесно.
— Аз мисля, че е уловка. — Сержантът все още не искаше да повярва. Кимнах.
— Генералът изглежда също мисли така. Той е сигурен, че има скрита тайна армия.
— Не е задължително — поклати глава Мортън. — Преди да постъпя в армията следвах история. Ето защо мога да ви кажа: хората са различни. Както справедливо посочихте, капитане, във времето и пространството на Галактиката има много видове общества, правителства…
— Щом има правителства, има и армии. Това е неизбежно.
Питието правеше сержанта свадлив, а Мортън — сълзлив.
— Правилно. — Изправих се на крака и бутнах тубата с алкохол под масата. — Старши сержант, съберете сержантите. Кажете им това, което аз ви съобщих за нападението, а те да го предадат на войниците. Засега това е всичко.
Вратата се затвори зад сержанта, Мортън захлупи глава на масата и захърка. Явно бе слаб пияч. Довърших отвратителния, макар и сигурно смъртоносен алкохолно-портокалов коктейл и стомахът ми закъркори, недоволен от него. Или от глад? Много време, твърде много време беше минало от недоядената пържола в офицерския клуб. Бръкнах в раницата си и намерих част от дажбата, която бяхме получили. Червеникава туба с надпис: „ТОПЛА ХРАНА“, Друг надпис с по-дребни букви посочваше, че е за двама души и може да се отвори, като се отреже бялото кръгче в края. Извадих бойния си нож от канията и ентусиазирано го отрязах. Тубата моментално стана изключително топла и ми изгори пръстите. Пуснах я на масата, където тя зашумя, засъска и започна да се разширява. Държах ножа си готов, в случай че се нахвърли върху мен. Чу се шум от раздиране, обвивката се разкъса и храната нарасна до дълга цял лакът наденица. Изглеждаше отвратителна, но миришеше доста хубаво. Отрязах едно парче, набодох го на ножа си и го лапнах. Липсваше само бирата.
Животът продължи по този начин. Дните следваха един подир друг като люлееща се голяма червена наденица. Колкото и да бе приятна първата хапка, аз започнах с неохота да ям от противните наденици. Както и всички други. Поради някаква неправилно разбрана заповед, в суетнята при товаренето на транспорта топлата храна беше единствена на борда. Дори генералът трябваше да яде отвратителните наденици, от което също не беше доволен.
Имахме събрания и брифинги и всичко усърдно предавах на войниците. Чистехме и лъскахме оръжията, точехме ножовете си, минавахме на прегледи за късогледство, за да се поддържат лекарите-офицери във форма, наливахме се с алкохол, докато минаха петнайсет дни и бе издадена заповед за още едно събрание на офицерите.
Този път беше различно. Купчината офицери около генерал Лоуендър оживено разговаряха и разглеждаха картите. Щом се събрахме всички, генералът се изправи… и удари с юмрук по масата.
— Нападението започна!
Той изчака да заглъхнат одобрителните възгласи и продължи:
— Първите ни разузнавачи съобщават, че не са срещнали никаква съпротива. Засега. Но ние трябва да сме внимателни, защото това може да е хитрост, с която да ни вкарат в някакъв капан. Всички имате заповедите си, знаете какво да вършите… затова няма какво повече да се каже. Кацаме след два часа. Сверете си часовниците. Това е всичко. Освен, момчета… да вървят по дяволите.
Последваха нови одобрителни възгласи, преди да се върнем и да кажем на войниците какво ни чака.
— Крайно време беше — коментира сержант Блог. — Войниците се разкиснаха, омързеливиха се от лежане. Крайно време беше.
— Събери сержантите да разиграем основно още веднъж атаката — наредих аз и разгънах познатата карта. Поради наближилото кацане всички бяха много изпълнителни. — Тук се предполага да се приземим — казах аз и посочих мястото на картата. — Колко от вас вярват, че военният пилот ще се приземи на точното място?
Пълно мълчание.
— Правилно. И аз така смятам. Предвижда се да се приземим призори, което означава, че вероятно ще бъде тъмно… или ще вали, или и двете. Ние ще излезем първи, защото трябва да изминем най-дълъг път. Аз ще водя с командирската кола, която, ако е тъмно и не ни обстрелват, ще бъде със запалени фарове, за да виждате.
Сержант Блог се намръщи и вдигна пълен с листчета бележник.
— Една специална заповед на генерала забранява използването на каквито и да било светлини.
— Правилно. Но генералът последен ще напусне кораба, а ние първи, и трябва бързо да се придвижим, защото веднага след нас идват танкове.
— Светлините да са включени! — отсече категорично сержантът.