Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
Двамата с Мортън се втурнахме навън заедно с останалите към чакащите автобуси. Последен се качи полковникът и шофьорът потегли.
— Мога да ви кажа само следното — започна полковникът, викайки с всичка сила, за да надвика шума от мотора. — Поради причини, които не ви засягат, плановете ни се ускоряват. Вие се включвате в изпълнението и то веднага. — Имаше въпроси и протести, които той прекъсна.
— Тишина! Зная, че всичките сте добре охранени канцеларски плъхове от базата… но вие също сте войници. Тъй като планираните операции се ускоряват, прехвърлянето на някои полеви офицери ще се забави. Вие ще трябва доброволно да заемете техните места. Ще получите бойно снаряжение, ще се присъедините към нашите войски и веднага ще ви натоварим. В полунощ всички ще заминем.
Полковникът остави без внимание оплакванията и протестите, но накрая се ядоса. Той измъкна пистолета от кобура и стреля в покрива на автобуса. После го насочи към нас. Настъпи мъртвешка тишина. Имаше противна усмивка и остри зъби.
— Така е по-добре — каза той и продължи да държи насочен пистолета. — Всички сте срочно служещи тъпоглавци, което означава, че сте си издействали и купили топли местенца, но това сега няма да ви помогне. Вие сте в армията и сте длъжни да изпълнявате заповеди. — Когато автобусът спря, той отново стреля в покрива. — Сега искам доброволци за бойна служба. Всички доброволци да излязат крачка напред.
Всички пристъпихме като един. Във вещевия склад светеха лампи, служители чакаха до заредените рафтове, един офицер стоеше на входа.
— Отстранете се — заповяда полковникът, без да сваля очи от нас, докато слизахме от автобуса.
— Не мога, сър — каза офицерът от снабдяването. — Не мога да дам нищо, без заповеди от щаба. Още не са пристигнали…
Полковникът стреля в лампата над вратата на склада и допря дулото на пистолета си до носа на офицера.
— Какво каза? — изръмжа полковникът.
— Заповедите вече пристигнаха, сър! Влизайте и вземайте всичко. Бързо!
Всичко стана бързо. Ние се втурнахме в склада с максимална скорост и докато тичахме, грабехме дрехи, ботуши, раници, колани, всичко. Налудничавият полковник сега изглежда беше навсякъде, пистолетът му от време на време поддържаше темпото. Улицата зад сградата представляваше демонична сцена на офицери, които сваляха щабни униформи, хвърляха ги на земята и обличаха зелени бойни униформи, слагаха шлемове на главите си и всичко останало в раниците. После отиваха в съседната сграда, където се раздаваше оръжие. Но без боеприпаси, забелязах аз; полковникът не беше толкова глупав. Препъвайки се под теглото на товара, излязох на улицата и седнах до една стена, потънал в пот. Мортън се стовари до мен.
— Имаш ли някаква идея защо е всичко това? — попита той задъхан.
— Имам много ясна идея. Военните мислят, че са шпионирани. С пълно основание, защото наистина са шпионирани. Затова те са ускорили нападението, преди техните планове да бъдат разкрити.
— Какво ще стане с нас?
— Ще участваме в нападението. Най-малкото ще излезем като офицери. Което означава, че ще можем да останем в задните редици и да командваме войските пред нас, в случай на някаква неприятелска съпротива…
— Отвори си раницата — каза молецът в ухото ми.
— Какво викаш?
Усетих изгаряне по ухото си, когато молецът изпразни батериите си в кожата ми.
— Отваряй… раницата! — повтори той и падна, с изпразнени и мъртви батерии.
Наведох се и отворих раницата, чудейки се дали нещо не е поставено там. Чу се изсвирване и миризма на ракетно гориво, а птицата прелетя покрай мен и влезе в раницата.
— Няма да нося тази проклета птица и да бъда хванат с нея и разстрелян! — извиках аз.
— Трябва да го направиш в името на цялото човечество — отвърна птицата. Очите й диво светеха. — Реактивира се чрез двукратно натискане на човката. Край.
Светлината намаля и изчезна. Чух стъпки и затворих раницата.
— Качвай се! — заповяда полковникът. — Потегляме!
Четиринайсета глава
Имаше много малко време за почивка. Щом офицерите бяха изплюти навън от вещевия склад, препъващи се под товара на бойната екипировка, се появиха камиони да ги откарат в нощта. Като пъшкахме и се оплаквахме заедно с останалите пъшкащи и оплакващи се наоколо, Мортън и аз метнахме раниците и оръжията си през задния капак на камиона и се изкатерихме след тях. Когато беше напълнен до отказ и малко повече, той потегли.
— И кат ши помишлиш, че току-що отново доброфолно ше жапишах. Доброфолно — оплака се един офицер и политна към мен. Чу се кълколещ шум от недовършена бутилка.