Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— Как ме нарече? — попита тя, преди да влезе.
Маруся не обърна внимание на резкия й тон.
— Знаем коя сте, милейди. Единствено принцът и съпругът ми се съмняват в думите ви.
Какво облекчение беше да разбере, че все някой й вярваше.
— Но защо той не ми вярва, Маруся? Дрехите и обстоятелствата не променят същността на хората.
— Руснаците се придържат упорито към първоначалните си впечатления. Владимир може да бъде разбран, защото в Русия отвличането на аристократ се наказва със смърт. Така че разбирате защо той не смее да признае, че сте нещо повече от онова, което е предположил първоначално.
— Но ние не сме в Русия, а аз съм англичанка.
— Но руските закони не могат да бъдат пренебрегвани само защото човек е напуснал страната си за малко. Виж, принцът е друго нещо. Кой може да каже защо той не приема очевидното? Може би защото не иска това да бъде истина. Освен това е възможно и изкушението, което представлявате за него, да замъглява разума му.
— С други думи, той е толкова зает с измислянето на начин да ме прелъсти, че няма време да мисли за нищо друго, така ли?
Маруся се разсмя. Тя все още не можеше да повярва, че Дмитрий бе срещнал жена, която не се беше влюбила в него от пръв поглед. Дори принцеса Татяна беше лудо влюбена в него и това беше известно на всички, освен на Дмитрий. Според слугите на Татяна Ивановна, тя беше решила да симулира безразличие, за да може той, веднъж спечелил я, да я оцени по-добре.
Като видя, че Катрин не споделя веселостта й, Маруся изтри усмивката си.
— Съжалявам, милейди. Просто… наистина ли не изпитвате нищо към принца?
— Напротив — отвърна Катрин. — Мразя го.
— Но наистина ли мислите така, или само гневът ви кара да…
— Пак ли поставяш честността ми под съмнение?
— Не, не, просто си помислих… няма значение. Но това не е хубаво, защото той изглежда ви харесва много. Но вие, разбира се, вече знаете това.
— Маруся, ако имаш предвид опитите му да ме вкара в леглото си, уверявам те, че не съм толкова глупава. Един мъж може да желае жена, която не уважава, не познава и дори не харесва Ако не беше така, нямаше да съществува думичката курва. И не смей да ми се правиш на шокирана от прямотата ми, защото няма да ти повярвам!
— Не става дума за това, милейди — побърза да я увери Маруся. — Просто вие сте си създали грешно мнение за него. Принцът определено е похотлив мъж и твърде често любовните му афери нямат никакво значение за него. Но с вас е различно. Мислите ли, че за него е обичайно да взема една непозната направо от улицата, за да спи с нея? Досега не го е правил. Той ви харесва, милейди. Ако не беше така, нямаше все още да ви желае. Не сте ли забелязали колко по-различно се държи, откакто се съгласихте с исканията му? Точно затова съм тук — за да ви благодаря от името на всички ни за саможертвите, които правите заради нас.
Катрин можеше да долови разликата — никакъв сподавен шепот повече, гласове и смях се разнасяха от палубата, дори и в разгара на бурята, и тя не можеше да отрече приятното усещане от предположението, че тя е причината за възвръщането към нормален ритъм на живот. Нито пък можеше да отрече пронизалата я искрица вълнение, като чу твърдението на Маруся, че Дмитрий я харесва и което не можеше да признае на никого, освен на себе си. Що се отнася до жертвата й, Анастасия се бе оказала не чак толкова трудна за понасяне — дотогава докато брат й не се мернеше наоколо. А що се отнася до другите намеци, е, тези хора трябваше да разберат, че положението й не се беше променило, само защото вече не беше девствена.
— Не знам какви са обичаите в Русия — поде Катрин, — но в Англия една дама не очаква да й правят други предложения, освен за брак. Вашият принц ме оскърбява всеки път, когато… когато той…
Маруся се удиви.
— Никой мъж ли не ви е предлагал да ви бъде любовник досега, милейди?
— Разбира се, че не!
— Срамота. Колкото по ви предлагат, толкова по-малко обидно звучи.
— Достатъчно, Маруся.
Дълбока въздишка, последвана от крива усмивчица, подсказа на Катрин, че Маруся не отстъпва лесно, но за момента се предава.
Тя посочи към роклите, които Катрин беше преметнала през ръка.
— Принцесата ли ви ги даде?
— Трябва да ги изпера и изгладя.
Маруся едва се въздържа да не се разсмее при изписалото се върху лицето на Катрин отвращение, примесено с решителност.
— Това е нещо, за което няма да ви се наложи да се притеснявате, милейди. Ще ги дам на Максим, прислужника на Дмитрий. Той ще се погрижи за всичко. Не е нужно Анастасия да знае за това.