Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— В такъв случай ще ви оставя да се опознаете по-добре — каза Дмитрий.
Усмивката на Анастасия не стигна до очите й. Изражението на Катрин би могло да се нарече безизразно, ако се пропуснеше плътно присвитата линия на устата й. Дмитрий знаеше, че сестра му не е лесен човек, а темпераментът на Катрин също му бе добре известен. Може би не трябваше да ги среща тези двете, но вече бе сторено. Ако не се погодяха, пред Катрин все още оставаше за заемане втората длъжност.
Погледът, който той хвърли на Катрин, преди да излезе, й подсказа какъв беше истинският му замисъл. Той искаше тя да се провали. Ама че мръсник. Е, тя нямаше да се провали. Дори това да я убиеше, щеше да се държи приятно с това разглезено дете, сестра му.
Решителността й започна да се изпарява, след като чу дългия списък от задължения, който й беше подготвила Анастасия. Принцесата искаше да монополизира цялото й време и дори пожела Катрин да й позира за някакъв портрет. Изглежда, че Анастасия беше доста добра художничка и рисуването беше единственото нещо, с което можеше да запълва времето си на кораба.
— Ще нарека картината „Маргаритката“ — каза Анастасия.
— Оприличавате ме на маргаритка?
Анастасия се зарадва на тази възможност да унижи Катрин.
— Е, определено не си роза. Да, по-скоро приличаш на изсъхнала от слънцето маргаритка… но имаш хубави очи — добави тя, когато видя как очите на другата жена се разширяват.
Анастасия трябваше да признае, че очите на новата й прислужница наистина бяха красиви, а и лицето й, въпреки че не беше красиво в класическия смисъл, определено беше интересно. Да нарисува Катрин, щеше да бъде голямо предизвикателство. Колкото повече я гледаше Анастасия с око на художник, толкова по се развълнуваше от творческото предизвикателство.
— Имаш ли жълта рокля? — попита тя. — Трябва да те нарисувам в жълта рокля, за да се получи ефектът на Маргаритката.
„Спокойно, Катрин. Тя не си играе с теб, пък и не е много добра в тези неща. Ти си замесена от далеч по-добро тесто, че да се изложиш сега.“
— Никаква жълта рокля, принцесо. Страхувам се, че ще трябва да импровизирате или да си представяте…
— Не, трябва да виждам всичко… но, разбира се! Ще използваш една от моите рокли.
Тя явно говореше сериозно.
— Не, няма — заяви твърдо Катрин.
— Трябва да го направиш. Нали се съгласи да те нарисувам.
— Не съм, принцесо. Вие просто предположихте, че съм съгласна.
— Моля те.
Молбата на Анастасия изненада и двете жени. Принцесата бързо изви глава встрани, за да прикрие изчервяването си. Внезапно картината беше станала много важна за нея. Това щеше да е най-значимото нещо, правено досега от нея, не като скучните натюрморти с плодове или селски пейзажи, които толкова си приличаха, нито малкото портрети на приятелите й, където се бе съобразявала заради тях. Не, това тук щеше да е съвсем оригинален портрет и тя просто умираше да го нарисува.
Катрин забеляза изчервяването на другата жена и се почувства като дребнава кучка. Отказваше да направи единственото нещо, което нямаше нищо против да върши. И защо? Защото принцесата беше разглезена и казваше неща, които най-вероятно не мислеше? Или пък защото беше сестра на Дмитрий и да й отказва й доставяше удоволствие, сякаш отказваше на него?
— Добре, принцесо, ще ви позирам по няколко часа всеки ден — съгласи се Катрин. — Но в замяна на това искам да разполагам със също толкова лично време.
С останалите си задължения тя можеше да се справи, когато й бъдеха възложени. Нямаше смисъл да влиза в спор още сега, след като й се удаваше такава добра възможност да опознае Анастасия, докато принцесата беше в добро настроение.
Глава 17
Първата от няколкото бури, с които щеше да се срещне корабът, ги връхлетя този следобед. Не беше силна, по-скоро извор за досада на хората на борда. Особено за Анастасия. Пътуването по море и се отразяваше добре, освен в подобни обстоятелства, което охотно признаваше. Засилените тласъци на кораба я изпратиха право в леглото.
Катрин излезе от каютата на Анастасия с намерението да види какво можеше да направи за изпирането на няколкото рокли на принцесата, включително и златистата, за която бяха решили, че ще подхожда за портрета. Проблемът беше, че тя нямаше никаква представа как се перат дрехи. Анастасия обаче беше настояла, че слугите на Дмитрий, привикнали единствено с мъжко облекло, не знаеха нищичко за дамското и щели да развалят всичко, до което се допрели.
— Както и аз.
— Милейди?
Катрин замръзна на мястото си, като чу Маруся да се обръща към нея по този начин. Възрастната жена стоеше на вратата на каютата си, усмихваше се широко и й правеше знаци да се приближи. Катрин отиде при нея.