Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— О, не! — каза Мери. — Не бой се! Тайната, естествено, няма да трае дълго, но мисля, че засега я знаем само ние, съзаклятниците. Не забравяй все пак, че ние те познаваме добре и често сме с теб. Обикновено се Досещаме за какво мислиш. А аз познавах и Билбо. Честно казано, откакто той си замина, не те изпусках от поглед. Мислех, че рано или късно ще потеглиш подир него; очаквах даже, че ще тръгнеш по-рано, и напоследък много се тревожехме. Бояхме се да не ни се изплъзнеш като него и да отпътуваш сам-самичък. От пролетта насам си отваряхме очите на четири и тайно разработвахме план след план. Няма да ни избягаш лесно.
— Но аз трябва да замина — каза Фродо. — Няма какво да се прави. скъпи приятели. Колкото и да е печално за всички ни, безсмислено е да ме задържате. Щом сте узнали толкова много, моля ви, помогнете ми — не ме спирайте.
— Нищо не разбираш! — възкликна Пипин. — Ти трябва да заминеш — следователно заминаваме и ние. Аз и Мери идваме с теб. Сам е превъзходен момък и за да те спаси, би се хвърлил в драконова паст, стига да не се препъне в собствените си крака; ала в това опасно приключение ще се нуждаеш от повече спътници.
— Мои скъпи, мои любими хобити! — викна трогнатият Фродо. — Не мога да ви позволя. Отдавна съм решил. Вие говорите за опасност, без да я разбирате. Това не е нито търсене на съкровище, нито пътуване дотам и обратно. Аз бягам от смъртна заплаха и отивам към смъртна заплаха.
— Разбираме, и още как — твърдо каза Мери. — Точно затова решихме да дойдем. Знаем, че Пръстенът не е шега работа, но ще сторим всичко, което е по силите ни, за да ти помогнем срещу Врага.
— Пръстенът! — изрече окончателно шашардисаният Фродо.
— Да, Пръстенът — каза Мери. — Скъпи мой стари хобите, ти не си предвидил любопитството на своите приятели. От години знаех за съществуването на Пръстена… всъщност още отпреди да замине Билбо, но тъй като той явно държеше на тайната, запазих я за себе си, докато не дойде времето на заговора. Разбира се, не познавах Билбо тъй добре, както ти; аз бях прекалено млад, а той — твърде предпазлив… ала и това не му помогна. Ако искаш, ще ти разкажа как за пръв път проникнах в тайната.
— Продължавай! — безсилно произнесе Фродо.
— Както може да се очаква, погубиха го Влачи-Торбинсови. Веднъж, около година преди Празника, случайно се разхождах по пътя и забелязах пред себе си Билбо. Внезапно в далечината се появиха Влачи-Торбинсови. Билбо забави крачка и после — але-хоп! — изчезна. Така се стреснах, че не знам как ми стигна умът да се скрия по по-нормален начин. Прескочих живия плет и тръгнах по синора. След като Влачи-Торбинсови отминаха, надникнах към пътя я точно в този миг Билбо се появи право срещу мен. Зърнах златист отблясък, докато прибираше нещо в джоба си. Оттогава започнах да си отварям очите. Да си призная направо — шпионирах го. Но съгласи се, че всичко беше ужасно интересно, а пък аз едва карах двайсетината. Освен тебе, Фродо, навярно аз единствен в цялото Графство съм виждал тайната книга на старчето.
— Ти си чел книгата му! — викна Фродо. — Велики небеса! Няма ли тайни на тоя свят?
— Чак пък толкова тайни… — усмихна се Мери. — Но аз успях само веднъж да хвърля бърз поглед, а и това не беше лесно. Той никога не оставяше книгата без надзор. Питам се какво ли е станало с нея. Бих искал да я прелистя още веднъж. При тебе ли е, Фродо?
— Не. Нямаше я в Торбодън. Сигурно я е отнесъл.
— Та да си дойдем на думата — продължи Мери. — Пазих тайната до тази пролет, когато работите станаха сериозни. Тогава започнахме нашия заговор и тъй като бяхме сериозни и деловити, не проявихме особени скрупули. Ти си костелив орех, а Гандалф — още повече. Но ако искаш да се запознаеш с нашия главен шпионин, мога да ти го представя.
— Къде е? — запита Фродо и се огледа, като че очакваше от някой долап да изникне маскирана зловеща фигура.
— Крачка напред, Сам! — каза Мери и Сам се изправи, изчервен до уши. — Ето го нашия осведомител! И мога да ти кажа, че той ни осведоми за много неща, преди накрая да бъде заловен. След което, изглежда, се сметна за обвързан с честна дума и изворът пресъхна.
— Сам — извика Фродо. Усещаше, че смайването му е надхвърлило всякакви граници, и не можеше да реши дали е разгневен, развеселен, облекчен или просто слисан.
— Да, сър! — каза Сам. — Да прощавате, сър! Ама аз не ви мислех злото, господин Фродо, нито пък на господин Гандалф. Забележете, той е умна глава и когато рекохте: „Тръгвам сам“, той рече; „Не! Вземи някой, на когото можеш да се довериш.“
— Само че не виждам на кого бих могъл да се доверя — каза Фродо. Сам го погледна отчаяно.