Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Какви са основните досегашни програми за търсене на извънземен разум.
Първият официален експеримент за търсене на извънземен разум е извършен от франк Дрейк през май 1960 г. (проектът „Озма“). Този проект включваше търсене на сигнали с дължина на вълната 21,1 см (1420 МХц — радиолинията на водорода) от двете най-близки звезди от слънчев тип — Тау от съзвездие Кит и Епсилон от Еридан, с помощта на 26-метровата антена на радиотелескопа в Гриин Бенк. За съжаление на търсената честота не бяха открити никакви изкуствени сигнали. Опитите на Франк Дрейк бяха повторени с друга стратегия в проекта „Озма II“ (1972–1975 г.), но отново без успех.
Следват редица опити по програмата SETI (Изследване и търсене на извънземен разум) на В.Троцки от 1968 г. с диаметър на антената 14 метра и търсени честоти 9271 МХц и 1875 МХц на дванадесетте най-близки звезди, франк Дрейк и Карл Сейгън — експерименти с антена с диаметър 300 метра и търсени честоти 1420, 1653 и 2380 МХц (линиите на водорода, хидроксилната група и водата). От 1975 г. следват опити на Стал и Дрейк с антена с диаметър 300 метра на честота 1665 МХц и разделителна способност на приемника 0,0005 кХц на шест звезди.
Десетте най-известни опита от програмата SETI обхващат около 1800 отделни звезди и няколко галактики. Статистиката показва, че допреди десет години са проведени общо 45 експеримента с около 75000 часа наблюдателно време. Само с 90-метровия телескоп на Националната радиоастрономическа лаборатория на САЩ бяха проучени над 200 звезди от слънчев тип.
Най-продължително е наблюдението на радиоастрономическата обсерватория в щата Охайо — непрекъснато търсене от декември 1973 г. Ако се вземат всички звезди от спектрални класове F, G и K в радиус от хиляда светлинни години, във всеки момент три от тях поне ще бъдат в полезрението на радиотелескопа. През август 1977 г. няколко канала от 50-каналния приемник на радиотелескопа с чувствителност 1,5 по десет на двадесет и първа вата на квадратен метър регистрираха за първи път интензивен кратковременен сигнал с неизвестен (вероятно изкуствен) произход.
През 1974–1976 г. франк Дрейк и Карл Сейгън направиха опит да търсят цивилизации от втори тип в местната група от галактики. На 16 ноември 1974 г. от гигантския радиотелескоп в Аресибо, Пуерто Рико, с диаметър на антената 304 метра бе излъчен мощен радиоимпулс към големия звезден куп М13 в съзвездието Херкулес. Това „звездно послание“ съдържаше 1679 бита информация и включваше основни данни за Хомо сапиенс и неговия свят. Най-смелата досега идея на програмата SETI е да бъде построена компютърно управлявана система от 1000 стометрови антени. Тази програма, известна под името „Циклоп“, ще струва между 10 и 20 милиарда долара. С подобна система биха могли да се прослушат над един милион звезди. Със системата „Циклоп“ ще може да се улови утечката на носещите вълни на телевизионен образ от разстояние над 25 светлинни години. Ако на такова разстояние се намира цивилизация, която извършва телевизионни предавания, то ние ще можем да ги уловим.
Трябва да се има предвид, че една параболична антена с диаметър 100 метра, работеща на дължина на вълната около 1 см, има същата разделителна способност като човешкото око, около 1 дъгова минута. За да се постигне разделителна способност 1 дъгова секунда, антената би трябвало да има диаметър няколко десетки километра. За да се получи такава разделителна способност, могат да се използват и малки антени, разположени на определено разстояние една от друга. По този начин може да се симулира еквивалентната разделителна способност на голям радиотелескоп с размери, съизмерими с разстоянието между малките антени. Този метод за синтезиране на изображения, използващ интерференцията на радиовълните, се нарича интерферометрия със свръхдълга база. В момента е изграден интерферометър, съставен от десет антени, върху цялата територия на САЩ, като базата му е около 8000 км. Разделителната способност на системата е около една хилядна от дъговата секунда, или три пъти по-добра от най-големите земни оптични телескопи. Досега в САЩ е в експлоатация системата VLA, представляваща огромна Y-образна решетка, разположена върху високопланинското плато в щата Ню Мексико. Тя се състои от 27 подвижни параболични антени, разположени на три рамена, всяко с дължина 21 км, като минималното разстояние между антените е 600 метра. Системата работи в сантиметровия обхват (1,3–90 см) и има разделителна способност няколко десетки части от дъговата секунда. Мрежата от антени на системата VLA е необходима, защото антени, разположени една до друга, реагират на големите детайли от обекта на наблюдение, а антените, отдалечени на голямо разстояние, фиксират детайли с малки размери. Ясно е, че за събиране на пълна информация за източника на радиовълни е необходимо да се използва мрежа от антени, разположени на различни разстояния една от друга.